Лицето [bg]

Някои хора имаха нужда да се ядосват за нещо, каквото и да е то. Корки с удоволствие пишеше тези послания, които щяха да разпалят тлеещия гняв у някои от посетителите в тоалетната и да подсилят с още жлъч злобата им.

Докато работеше, Корки си тананикаше заедно с музиката, идеща от озвучителната система.

На 21 декември подборът не включваше коледни песни. Най-вероятно управата на търговския център се тревожеше да не би „Чуйте как ангелите вестители пеят“ или дори джазираната версия на „Звънете, звънчета“ да обиди дълбоко онези купувачи, които не изповядваха християнската вяра, или да отчужди някои особено чувствителни атеисти с пари за харчене.

В момента вървеше едно старо парче на „Пърл Джем“. В този аранжимент песента се изпълняваше от оркестър с голяма струнна секция. Инструменталната версия беше също толкова затъпяваща, както и оригиналът, макар и по-приятна.

Когато Корки приключи с писането на злобни расистки обиди в кабинката, пусна водата в тоалетната и си изми ръцете на една от мивките, той беше сам в помещението. Никой не го видя.

Той беше горд, че използва всяка възможност да служи на хаоса, независимо от това колко минимална може да е вредата, която нанася на социалния ред.

Нито една от мивките в тоалетната нямаше запушалка. Той накъса голямо количество хартиени кърпи за ръце, намокри ги, смачка ги на топки и запуши с тях три от шестте мивки.

Напоследък повечето от обществените тоалетни имаха кранове, които след натискане пускат няколко струйки вода и после автоматично спират. Тукашните кранове обаче бяха от стария тип, които се въртяха за пускане и спиране.

Той пусна водата да тече с всичка сила в трите запушени мивки.

В средата на пода имаше канал, който би могъл да осуети плана му. Той премести голямата кофа за боклук, наполовина пълна с използвани хартиени кърпи, и запуши канала с нея.

Взе торбата с покупките си — нови чорапи, спално бельо и кожен портфейл, купени в универсален магазин, както и прекрасен комплект прибори за хранене от магазин за домашни потреби, който обслужваше редовните зрители на телевизионния канал, посветен на въпросите, свързани с храненето — и се загледа в мивките, които се пълнеха бързо с вода.

В стената, на десет сантиметра над пода, имаше голям отдушник. Ако водата се вдигнеше дотам, прелееше в отоплителната система и тръгнеше по стените, малката беля можеше да се превърне в разорително бедствие. Няколко офиса в центъра и служителите им щяха да пострадат.

Едно, две, три, мивките преляха. Водата потече по пода.

Под шума от течащата вода, леко гарнирана с „Пърл Джем“, Корки Лапута напусна тоалетната с усмивка на уста.

Коридорът пред мъжката и дамската тоалетна беше празен и той сложи торбата с покупките на земята.

От един от джобовете на спортното си сако той извади ролка изолирбанд. Винаги беше подготвен за приключения.

С помощта на лепенката той затвори тесния процеп между вратата и прага. От двете страни на касата вратата прилягаше достатъчно плътно, за да удържи напиращата вода, така че нямаше нужда от лепенка.