Пантерата

— Така ли? Къде? Как?

— В Ню Йорк, господине. Само преди седмица. — Набеел очакваше този момент да впечатли шефа му с познаването на врага и да покаже, че е полезен в Америка. Посещенията му в Ню Йорк му харесваха и той искаше да продължат. — След като получих името и служебния му адрес от консулството в Ню Йорк, звъннах на номера от визата и поисках да говоря с Джон Кори с твърдението, че имам важна информация за него относно терористична заплаха.

Пантерата се усмихна.

— Е, не си го излъгал.

Набеел и двамата иракчани видяха усмивката му и се разсмяха.

— Кори се обади и аз обясних, че съм научил телефона му от човек, който не желае да бъде разкриван — продължи Набеел. — Разменихме няколко думи и се уговорихме да се срещнем.

— В правителствената сграда ли? — попита Пантерата.

— Не, господине. Процедурата за първа среща не е такава. — Набеел си помисли, че може да е смешно, и заговори на английски. — С агент Кори се срещнахме в един, еврейски деликатесен магазин.

Пантерата отново се усмихна, но иракчаните не знаеха английски и не разбраха.

Окуражен от усмивката на началника, Набеел продължи на същия език:

— „Бенс Кашер Дели“ на Запад на три осем. Знаете ли го, господине?

— Западна трийсет и осма — каза Пантерата на английски. Веселието му изведнъж се стопи и той продължи рязко на арабски:

— Разкажи ми за този човек.

Набеел не искаше да казва, че срещата е била кратка и че лошият му английски е попречил на разговора.

— Беше арогантен — каза той.

— Всички са арогантни.

— Той е по-арогантен от другите. — Набеел си помисли за кратката си среща с американския агент. — Беше груб, държеше се като човек, който не уважава мен и онези от нашата вяра, които живеят в Америка.

Не беше сигурен дали това е вярно, но шефът му искаше да чуе точно такива думи.

Пантерата кимна.

— Арогантен.

— Изглеждаше така, сякаш искаше час по-скоро да си тръгне — беше миналата събота, а агентите не искат да работят в събота и неделя. Затова се разбрахме да отида в службата му за нова среща, в понеделник сутринта.

Не спомена за нуждата от арабски преводач.

— И ти отиде ли? — попита Пантерата.

— Не, господине. Би било опасно.

Пантерата се усмихна и се пошегува:

— В такъв случай може да е дошъл в Йемен, за да търси теб и ти да си човекът, когото иска да убие.

— Не, господине, вас търси. Но аз ще го убия преди това.

— Ще го направиш. Ще убиеш и жена му. Това ли е всичко?

— Това е всичко, господине — отвърна Набеел. — Искам обаче да ви дам това.

Бръкна във футеха си и иракските офицери застанаха нащрек.

Набеел извади малко бяло картонче и го подаде почтително на Пантерата.