Пантерата

— Както несъмнено знаете, господине, това е американска служба за вътрешна сигурност, но понякога агентите й пътуват до различни места по света…

— Да, това ми е известно. Те са тук.

— Да, господине. Мъжът, Кори, всъщност е идвал в Аден преди три години. Сега се връща.

Пантерата помълча известно време, после попита:

— И с какво този мъж и жената са по-различни от другите американски агенти, които идват тук?

— Тези двамата са специално отбелязани в списъка за убиване на Върховния съвет.

— Нима? И защо?

— Мъжът, господине, е американският агент, убил Асад Халил, Лъва, в Ню Йорк.

Пантерата кимна. Помнеше това. Преди година ли беше? Може би по-малко.

— Асад Халил беше отишъл в Ню Йорк, за да убие мъжа, Кори, и жена му, Мейфийлд — напомни му Набеел.

— Да, спомням си.

Нещата обаче не се бяха развили добре. Халил беше либиец и бе посещавал Америка в по-ранна мисия, за да отмъсти за бомбардирането на родината му от американците. Беше успял донякъде, но не бе постигнал всичко, което желаеше. Затова се бе върнал. И го бяха убили.

Халил не беше от Ал Кайда, но беше работил с организацията. И затова Върховният съвет искаше да отмъсти за смъртта му и бе призовавал за смъртта на Кори, който бе убил великия воин на джихада Асад Халил, Лъва.

— Защо според теб е дошъл пак в Йемен? — попита Пантерата.

— Може би, за да убие вас, господине — отвърна Набеел.

Отговорът не изненада Булус ибн ал Дервиш. Американците изпитваха особена омраза към мюсюлмани, родени или получили гражданство в Америка и след това включили се в джихада.

От прекараните над двайсет години в страната им той знаеше, че американците са толкова арогантни, че вярват, че всеки, който живее сред тях, ще ги заобича заедно с покварената им безнравствена страна. И когато не ги обичаш, те мразят заради това, че не оценяваш прекрасната им нация. Истинска арогантност и истинска суетност. „Пред погибел гордост върви“, както е писано в еврейската книга Притчи6.

И разбира се, американците бяха тук да отмъстят за убиването на седемнайсетте моряци от американския военен кораб. И Булус ибн ал Дервиш знаеше от родителите си и от други източници, че името му е включено в така наречения черен списък на ЦРУ. Според обичая, или може би според закона, този списък трябваше да бъде одобрен от президента на Съединените щати. Това беше интересно. Интересно бе също, че този мъж, Кори, който вероятно идваше тук да го убие, фигурираше заедно с жена си в подобен списък, одобрен от Върховния съвет на Ал Кайда. Така ловецът и преследваният бяха белязани от смъртта. Въпросът бе кой беше единият и кой другият. Засега отговорът бе — и двамата са и двете. Окончателният отговор щеше да е „онзи, който остане жив, след като другият умре“. Пантерата се усмихна.

Знаеше също, че майка му и баща му са наели американски адвокат, за да махнат името му от списъка на ЦРУ. Името на Кори щеше да бъде заличено от списъка на Върховния съвет едва след като той, Булус ибн ал Дервиш, го убиеше.