Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
След пет бързи обиколки не се беше променило нищо.
След десет също.
Размазаната писта се стрелкаше покрай кабината.
Правеха обиколка след обиколка, стрелкаха се отгоре и отдолу по пистата с формата на леко сплескана осмица — в някои точки един до друг, на други — преследвайки другия по петите, водачеството се сменяше, но не можаха да избягат един от друг на повече от няколко дължини на колите.
Тълпата беше омаяна.
Точно тогава, сякаш кон губи подковата си, Джейсън най-неочаквано изгуби един от магнитните си дискове и макар по никакъв начин да не искаше да влиза пръв, зави към питлейна.
Ериъл остана на пистата и извъртя следващата 30-секундна обиколка.
Тълпата замря от вълнение.
Джейсън разполагаше с 30 секунди.
Влезе в питстопа. Тарантула се спусна.
7 секунди… 8…
„Свирачът от Хамелн“ изфуча през градската част.
Нови магнитни дискове. Охладителна течност.
„Свирачът“ пресече пресечната точка на осмицата.
13 секунди… 14 секунди.
— Сали…
— Почти свършвам… Окей! Давай!
Сали съкрати престоя в пита, Тарантула се вдигна под тавана, а Джейсън натисна газта и изхвърча с рев от питлейна точно в мига, когато Ериъл излетя от последния завой. „Свирачът“ се залепи за петите на „Аргонавт“ и беше само на няколко дължини от него!
Беше класическо надбягване на двойки — сега бяха във фазата, известна като „преследване“.
„Свирачът от Хамелн“ (без питстоп досега) се беше залепил за опашката на „Аргонавт“ (1 питстоп) и яростно го преследваше. Ако Джейсън допуснеше и най-малката грешка, която да позволи на Ериъл да излезе и милиметър начело, състезанието щеше да приключи.
Дори да беше десета от милиметъра, монтираните в предните криле микрочипове щяха да започнат да вият веднага щом едната кола излезе с обиколка пред другата.
Джейсън трябваше да задържи Ериъл, докато не дойдеше време да влезе в боксовете.
Обаче тя не влизаше и не влизаше.
Вместо това продължи да го преследва.
Направо се беше залепила за него.
Преследваше го, взимаше всеки завой със съвършен наклон, с всяка обиколка го доближаваше все повече. Придърпваше го като рибар риба метър след жесток метър.
След една обиколка беше на две дължини от „Аргонавт“.
След две — на една.
След три обиколки вече беше преполовила и едната!
Нямаше милост. Ериъл хвърляше всички сили срещу него, взимаше чисто всеки завой, непрекъснато търсеше пролука, за да се стрелне покрай болида му, превръщаше тази битка в състезанието на живота му.
На четвъртата такава обиколка преднината на Джейсън се стопи до половин дължина на болид.
„Запази спокойствие… — каза си той. — Запази спокойствие…“
Пет обиколки. В повечето случаи фазата преследване завършваше около петата обиколка, когато или преследвачът трябваше да влезе в боксовете, или преследваният не издържаше и катастрофираше.
Шест обиколки.
Ериъл се промъкна до него!
„Опитва се да те накара да направиш грешка.“
Седем обиколки.
Сега се състезаваха един до друг!
Джейсън продължаваше да впива очи в пистата пред себе си — страхуваше се, че ако посмее да стрелне поглед встрани, ще види очите на Ериъл зад визьора на каската й.
Осем обиколки и хората по трибуните започнаха да стават на крака.
Осем обиколки! Вътре в себе си Джейсън виеше. Докога Ериъл щеше да продължава така? Кога щеше да влезе за питстоп?
На деветата обиколка носът на болида на Ериъл започна да се промъква напред.
„Не! Ще ме надмине!“
Зрителите започнаха да викат.
„Никога не се отказвай! Никога не казвай: «Не мога повече».“
И докато се носеха по основната права, започвайки Обиколка 20 — десетата обиколка от фазата преследване — Ериъл зави и влезе в питлейна.
Тълпата избухна в аплодисменти: Джейсън току-що беше оцелял в преследване, продължило девет обиколки — почти двойно повече от средностатистическите.
Питстопът на Ериъл мина почти перфектно и тя успя да излезе на пистата с малка преднина пред Джейсън, но вече в същата обиколка.
Мина Обиколка 40, но нямаше никакви промени.
Друга фаза преследване имаше между Обиколка 50 и 55, но Джейсън оцеля и този път.