Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Форматът за деня беше известен като състезание по двойки: две коли се надбягват в оградена писта с формата на сплескана осмица. Можеш да спечелиш надбягването само по два начина: като надминеш по обиколки противника си, а ако никой не е надминал другия, като прекосиш първи финала след 100 обиколки. Тъй като пистата не беше дълга — за една обиколка бяха нужни 30 секунди — за 100 щяха да са нужни около 50 минути.
— Е, имате ли някакви въпроси за утре? — попита Сиракюз.
Това изненада Джейсън.
Беше първият път, когато Сиракюз предлагаше съвет за предстоящо състезание.
— Разбира се. Каква е тайната на състезанията по двойки?
— Е, господин Чейсър, ти цепиш направо, а? — отговори Сиракюз замислено. — Каква е тайната на състезанията по двойки? Какво ще кажеш за това: „Никога не се отказвай. Никога не казвай: «Не мога повече».“. Независимо колко безнадеждно изглежда положението ти, никога не се предавай. Някои състезатели рухват, когато нещо не върви както трябва или противникът им ги настъпва по петите. Просто се отказват, пускат другия да мине и губят състезанието. Никога не го прави. Защото не знаеш той какви проблеми има под фюзелажа си. Можеш да се откажеш от победата само две секунди преди той да влезе в питстопа.
— А какво ще кажете за питстоповете по време на състезанията по двойки? — намеси се Сали.
— Трябва да са много бързи — отвърна Сиракюз. — Когато всяка обиколка трае трийсет секунди, не можеш да си позволиш питстоп по-дълъг от петнайсет. Ако продължи повече, противникът ти ще се залепи за теб. И ще се озовеш на крачка от грешката и поражението.
Бъг прошепна нещо на Джеймс.
— Бъг пита: кога да влизаме в питстопа? Рано, късно? Първи или винаги втори, както пише в учебниците?
— Питстопът е Х-факторът в късите надбягвания — обясни Сиракюз, — защото винаги, когато спреш, рискуваш да не потеглиш отново. Много състезатели са влизали в питстопа, за да не излязат повече, и са наблюдавали безпомощно как техният противник върти обиколка след обиколка, за да спечели лесна победа. Затова книгите съветват да влизаш в пита втори. Съгласен съм с това. И затова днес исках да упражнявате питстопове.
Погледна Сали и добави:
— Колкото по-дълго продължи късото надбягване, толкова работата в пита става по-важна. Ще трябва да решиш дали да извършиш пълно сервизно обслужване, или само да смениш магнитните дискове. Важното е да си на пистата. Докато си на нея, дори да си само с един магнитен диск, пак можеш да спечелиш. Никога не се отказвай. Никога не казвай: „Не мога повече!“. Но от всичко — обърна се към Джейсън, — което видях досега, за теб, господин Чейсър, това не е проблем.
Тържествената бална зала
Хотел „Уолдорф“, Хобарт
Беше като излязла от приказките.
За тема на вечерта беше избрана „Сред облаците“, така че тържествената бална зала на „Уолдорф“ беше пълна с двайсет и четири метрови сини платна и пухкави облаци, надувани с помпи. Впечатлението беше зашеметяващо: все едно вечеряш високо в небесата — буквално между облаците.
Джейсън Чейсър пристъпи в балната зала, облечен с предаван от ръка на ръка смокинг. До него Бъг и Хенри Чейсър бяха с обикновени костюми с вратовръзки — най-хубавите дрехи, които имаха. Сали Макдъф носеше лъскава небесносиня рокля, която подчертаваше най-хубавото в гърдестата й фигура. Марта Чейсър продължаваше да се държи странно и отказа да дойде: настоя, че имала работа в караваната.
Балната зала беше пълна с богати и известни хора, облечени в най-хубавите дрехи, които можеха да се купят с пари. Мъже с вечерни костюми по поръчка, жени с ръчно изработени рокли на „Валентино“, обсипани със скъпоценни камъни.
Прочути състезатели бяха пръснати из помещението: в единия край стоеше настоящият световен шампион Алесандро Ромба; при бара бе пилотът от военновъздушните сили на САЩ Карвър. А на маса близо до сцената, потънал в разговор с крал Франсис и Зейвиър Зонора, седеше много руганият френски пилот Фабиан — черната овца на професионалната лига: хитър, блестящ и крайно безскрупулен. Освен това напълно безразличен, че всички фенове на спорта извън Франция го мразят.
— Ей, Джейсън!
Джейсън се обърна и видя Ериъл Пайпър — изглеждаше абсолютно сензационно в плътно прилепнала по тялото сребриста рокля.