Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Първата фаза преследване премина във втора, а тя в трета. Когато се налагаше влизане в бокса, Джейсън можеше да го прави само след Уошингтън, защото другото би означавало да се признае за победен.
„Никога не се отказвай. Никога не казвай: «Не мога повече…».“
В Обиколка 82 Уошингтън отново зави по питлейна — съвсем навреме за Джейсън. „Аргонавт“ беше останал почти без охладителна течност, а магнитните дискове бяха на път да сдадат багажа.
При следващата обиколка Джейсън се шмугна в бокса за зареждане догоре с охладителна течност и нови магнити.
И изведнъж щастието му се усмихна.
Когато влезе в своя питстоп, Айзая Уошингтън още беше в бокса.
Питмашината му беше замръзнала насред работа и старшият му механик трескаво се опитваше ръчно да я издърпа настрана от „Черният куршум“.
Джейсън си спомни думите на Скот Сиракюз отпреди няколко дни: „Пистопът е Х-факторът в състезанията по двойки, защото щом спреш болида си, рискуваш никога повече да не тръгнеш“.
Което означаваше, че Джейсън си е върнал изгубената преди малко обиколка и в момента са в една и съща.
Джеймс вмъкна „Аргонавт“ в питстопа — и установи, че разстроената от предишната си грешка Сали не е разбрала указанията на Бъг по радиото за пълно зареждане.
Беше подготвила питмашината само за доливане.
— О, Джейсън, толкова съжалявам!
— Дай ми каквото си приготвила, защото трябва да тръгваме! — изкрещя той.
Маркучът на Тарантула впръска малко маслиненозелена охладителна течност в резервоара на „Аргонавт“ и Джейсън даде газ…
… а Уошингтън остана в своя пит.
„Аргонавт“ се понесе по пистата със скоростта на куршум. Сам.
Беше успял да направи почти цяла обиколка, когато „Черният куршум“ изхвърча от питлейна — точно навреме — и зае мястото си на пистата веднага след като Джейсън взе последния завой.
Картите рязко се бяха обърнали.
Уошингтън беше прекарал по-голямата част от състезанието, настъпвайки Джейсън по петите, но сега, когато оставаха само 16 обиколки до финала, беше дошъл редът на Джейсън да играе ролята на преследвач.
И въпреки физическото си изтощение Джейсън направи точно това.
През следващите шест обиколки той настъпваше задния спойлер на „Черният куршум“, тормозеше го, плашеше го, като се промъкваше встрани и изравняваше нос с болида на Айзая.
Единственото, което можеше да направи Уошингтън, беше да се опитва да остане отпред.
Обаче точно в този момент Бъг направи предупреждение.
Равнището на охладителната течност в резервоарите на „Аргонавт“ беше опасно ниско, което от своя страна означаваше, че температурата на магнитните двигатели е опасно висока.
Доливането на Сали се беше оказало недостатъчно. Нямаше да могат да изкарат до края на състезанието. Налагаше се да влязат в пита още веднъж, а това щеше да унищожи преднината, която бяха спечелили, и щеше да превърне състезанието в битка до самия край.
— Ааа! Не мога да го направя! — изрева Джейсън.
Обаче в Обиколка 90 се случи нещо съвсем неочаквано.
Точно когато Джейсън се готвеше да се откаже от преследването, да влезе в отклонението за питлейна и да се сбогува с победата…
… Айзая Уошингтън се отказа.
Накрая на нервите си от непрекъснатите атаки на Джейсън — и без да знае за неговия проблем с охладителната течност — Уошингтън свърна в питлейна, с което позволи на „Аргонавт“ да мине пред него и да спечели състезанието.
Тълпата зарева.
Джейсън беше удивен.
Поразяващата умора, която само допреди миг го беше обхванала напълно, се превърна в шок. Току-що беше стигнал до полуфинала!
Когато „Аргонавт“ се върна в бокса, магнитните му двигатели на практика вече пушеха.
Сали Макдъф изтича при болида и прегърна Джейсън и Бъг. Започна да се извинява многословно, но Джейсън не искаше да я слуша.
— Сали — каза той, — спри. Аз направих много повече грешки на пистата, отколкото ти тук, а ти винаги ми помагаш да ги поправя. Виж, печелим като отбор и губим като отбор. Повече не мисли за това.
След минути дойде Айзая Уошингтън, а зад него Скот Сиракюз. За изненада на Джейсън Уошингтън му стисна ръката.
— Добро състезание, Чейсър.
— Ти също кара страхотно.