Облакът
- Автор: Хамънд Рей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Облакът». Краткое содержание книги:
— И какво по-точно трябва да кажем на облака, сър Чарлз? — попита скептично Тейт.
— Че е добре дошъл. Лично аз смятам да се свържа с всички миролюбиви хора и да ги помоля да изпратят радиосигнали с подобно значение до чуждоземното същество. Идеята да се нападне извънземна разумна форма на живот още преди да е разкрила намеренията си, само показва колко е изостанала в мисленето си човешката раса. Най-вероятно това е посещение на добра воля, продиктувано от напълно естествено любопитство.
— С какво си имаме работа, по дяволите? — възкликна президентът Джарвис, втренчил гневен поглед в хората зад бюрото. — Първо ми казвате, че този облак е безобидна маса газове, движеща се към нашата слънчева система, после — че ще се сблъска със Земята и ще ни лиши от атмосфера. По ваша препоръка наредих на нашите сили на Марс да започнат подготовка за изпреварващ ядрен удар, а сега вие твърдите, че проклетото нещо само е променило курса си и се насочва директно към хората, които планират атака срещу него. Повтарям: какво представлява този облак?
Дезмънд Йейтс стоеше в средата на Овалния кабинет до директора на НАСА и главнокомандващ Обединения щаб. Срещата не беше официална, повикаха ги неочаквано и за първи път, откакто бе завършил училище, Йейтс имаше чувството, че му четат конско — при това незаслужено.
— Нямаме представа, сър — призна той. — Изучаваме облака с оптични и радиотелескопи и интерферометри, но не сме в състояние да открием нищо друго освен гигантска маса от газове с променлива плътност. Изпращахме радиовълни до всички негови страни и от върха до дъното. Няма следа от тежки елементи, нито нещо, което да наподобява структура или ядро. Изглежда като огромен конгломерат от газове и прах.
— Конгломерат от газ и прах, който променя посоката си когато пожелае? — тросна се президентът.
Йейтс погледна изпод вежди директора на НАСА Рой Уилкокс.
— Професор Йейтс е прав, сър — потвърди Уилкокс. — Използвахме най-съвършена техника, за да надзърнем във вътрешността на облака, и той се състои само от газове.
Президентът тропна по бюрото с дръжката на сребърния нож за писма.
— Добре, господа, седнете. — Въздъхна, махна към креслата до стената, извъртя се със стола, погледна през прозореца, зад който се виждаше Розовата градина, после отново се обърна към Йейтс и Уилкокс.
— Давам си сметка, че вие сте учени и не сте привикнали да изказвате непотвърдени становища. Но тъй като тук сме сами, ще ви попитам направо: смятате ли, че облакът може да е някаква форма на разумен живот, и ако е така, не трябва ли да се отнасяме с него по друг начин?
Никой от двамата не бързаше да отговори.
Накрая съветникът по научните въпроси пое дълбоко дъх.
— Сър, лично аз, на базата на данните, с които разполагаме, и поведението му, не откривам никакви доказателства да смятаме облака за разумно същество — почна той предпазливо. — Съгласен съм, че промяната в курса е странна и необяснима и на пръв поглед наистина изглежда като отговор на подготвяното нападение, но ще е още по-странно да припишем разум на един облак, състоящ се от газове с ниска плътност, без да имаме причини да го правим. Можем да дадем положителен отговор едва след като приключим с всички анализи и създадем реален модел на облака.
Президентът го изслуша търпеливо, после се обърна към директора на НАСА.
— Какво е твоето мнение по въпроса, Рой?
— Сър, аз се придържам към принципа, известен като Бръснача на Окам — отвърна Уилкокс.
Президентът се намръщи озадачено.
— Окам е шотландски философ от четиринайсети век — обясни Уилкокс. — Казал е, че ако нещо изглежда много сложно и когато за това съществуват различни възможни обяснения, вярното обикновено е най-очевидното. Мъдър подход, който се научих да ценя и да прилагам в работата си. Аз също не виждам никакви причини да правим подобни неоправдани и причудливи заключения относно възможния разум на облака.
— А как ще обясните факта, че се появи по същото време, когато секнаха изонийските сигнали? — попита Джарвис. — В момента, когато се надявахме да получим ответни сигнали от Изо?
— Сър, признавам, че изглежда странно — съгласи се Йейтс. — Но нищо чудно да става дума за съвпадение.
— Ами ако не е, Дез? — попита Джарвис обезпокоено. — Не трябва ли да се опитаме да установим контакт с облака? Да разговаряме с него?