Облакът
- Автор: Хамънд Рей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Облакът». Краткое содержание книги:
Бил Дънкан и Сара Бъртън се здрависаха със съветника на президента и след това минаха през металната рамка на детектора.
— Успяхте ли да се настаните? — попита Йейтс междувременно и подаде на Бил един дигитален пропуск. Сара бе извадила своя и го бе закачила на ревера си.
Бяха му осигурили — Бил не знаеше коя служба по-точно — просторен апартамент с две спални помещения само на петнайсет минути от главната сграда на Пентагона. Когато пристигна там, откри дрехите си и комуникатора с Надя. Но молекулярният процесор не беше между вещите му.
— Ще ви освободим едно помещение в компютърната лаборатория — обясняваше Йейтс, докато се качваха по широкото стълбище. Озоваха се в коридор без прозорци и спряха пред метална врата. Йейтс въведе кода на малкото табло, бутна вратата и влязоха в хладно, мъждиво осветено помещение.
Стените бяха покрити с най-различни монитори — триизмерни, лазерни, с висока резолюция и холографски. В средата на лабораторията имаше холотеатър. Под мониторите бяха подредени компютри и различни устройства, между които Бил забеляза и приспособлението, което бе използвал на яхтата, за да свърже Надя с молекулярния процесор.
— Успяхме да изгладим недоразумението с „Ранд-Феърчайлд“ — успокои го Йейтс. — Те бяха така любезни да ни предоставят шест от прототипните си процесори. Как мислиш, Бил, това ще ускори ли процеса на конвертиране?
— Във всеки случай е добро начало.
— Ще ви помоля само да не изнасяте нищо от това помещение в края на работния ден — рече Йейтс. — Това е строго охранявана зона и работата ви се класифицира като секретна…
— Чакайте малко — спря го Бил. — Не съм давал съгласие работата ми да се обявява за секретна. Уговорката беше, че мога да публикувам каквото и когато поискам.
— Разбирам — въздъхна възрастният учен. — Но процесорите са секретни компоненти и не могат да напускат тази стая. Съгласен?
— За това да — отвърна Бил и извади комуникатора от джоба си. — Но тази машинка с компютърната личност вътре ще е с мен, където и да отида. Вие съгласен ли сте?
— Нямам нищо против — кимна Йейтс, но с неохота. И след още една пауза добави: — Уведомих президента за постижението ти, Бил. Той ме помоли да те поздравя от негово име и да те уверя, че тук ще получиш всичко, от което се нуждаеш.
— Е, това поне звучи обнадеждаващо — засмя се Бил. — Не съм сигурен обаче от какво ще имам нужда.
— На стената има списък на различните отдели — рече Йейтс и посочи. — Ако ти трябва техническа помощ, апаратура или съвет, всички са предупредени, че работата ви е приоритетна. Агент Бъртън също познава терена и знае какво да направи.
— Хубаво — отвърна Бил. Още не беше съвсем сигурен дали постъпва правилно.
— Осигурихме и копия от всички изонийски сигнали. — Йейтс кимна към шкафовете. — Колко време ще ти е нужно да подкараш конвертирането? Трябва да покажем с какво се занимаваме на учените от СЕТИ и НАСА.
Бил погледна за миг към Сара. Тя вече си бе извадила бележника.
— Ами… с помощта на моята нова асистентка, предполагам, че ще са само няколко дни — рече той на Дез Йейтс.
От момента на въвеждането на военното командване животът в американската база се ускори драматично. Като на много други извънземни колонии, и тук доскоро властваше спокойният ритъм. Работата се вършеше, без да се поставят срокове, всекидневието бе безгрижно, почти лениво. Но сега всичко се бе променило. Първото, с което се заеха осемнайсетте военни в базата, бе да издигнат нови, по-мощни антени, с помощта на които да командват почти в реално време ракетите, когато дойде време да бъдат изстреляни.
Междувременно от Земята им изпратиха софтуера, необходим за управлението на астероидната защитна мрежа. Веднага щом го получиха и инсталираха, майор Маршал Х. Питърс се увери лично, че програмата действа, и дори проведе няколко пробни изпитания.
— Разполагаме с директна телеметрична връзка с всяка ракета — потвърди главен свързочен сержант Морисън Лебурки. — Проведохме общо шест симулирани изстрелвания — всички преминаха успешно, сър.
— Какво по-точно ще видим, когато бойните глави се взривят в облака, майоре? — попита Фостър Робинсън, бе насочил камерата към интервюирания. След обявяването на военното положение репортерът бе завладян от трескава активност и изпращаше непрестанно доклади и репортажи до Земята.
— Ще има мощна експлозия ниско над марсианския южен хоризонт — обясни майор Питърс, втренчен право в обектива, както го бе инструктирал Робинсън. — Известно време ще изглежда, сякаш се е възпламенило слънцето. После, след около час, светлината ще намалее, тъй като водородът и хелият ще се изчерпят. И това ще е краят на облака.