Облакът
- Автор: Хамънд Рей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Облакът». Краткое содержание книги:
Всички закимаха, чуха се облекчени въздишки.
— Но нито руснаците, нито китайците ще участват — продължи Джарвис. — Ли Цзян, изглежда, не може да вземе решение, а президент Оротов направо ми отказа. Това означава, че ще сме само ние и европейците.
Последва кратка тишина. След това се надигна Дезмънд Йейтс.
— Сър, разполагаме с нови данни за местоположението на облака — и за неговото поведение. — Той се извърна към холоекрана, който вече беше включен. На него се виждаше изображение на Слънчевата система и маркирана с точки линия, която пресичаше орбитите на планетите и се приближаваше до Слънцето.
— Следим облака непрестанно през последните два месеца — продължи Йейтс. — Все още няма съмнение, че се насочва право към директен сблъсък със Земята — нещо повече, изглежда, ще се озовем в самия му център.
Неколцина членове на комитета заклатиха разтревожено глави.
— Но се случи нещо странно — продължи Йейтс, докато изображението на екрана се променяше. Сега там вече се виждаше огромна мъглявина, плътна и червеникава, със сивкави краища. — Облакът се свива, или по-скоро се сгъстява. През последните няколко дни обемът му е намалял със седем процента.
— Но как е възможно това, професоре? — попита Лилиан Бейли, директор на Националната мрежа за астероидна защита.
— Нямаме представа — призна Йейтс. — Облакът все още се намира извън нашата слънчева система, така че това не може да се дължи на гравитационното въздействие на слънцето или външните планети; Единственото логично обяснение е, че става въпрос за непознат тип химична реакция вътре в облака, която е довела до неговото свиване.
— Искате да кажете, че не е пасивен? — попита президентът. — В досегашните научни доклади облакът се категоризираше като „пасивен“.
— Според нашите спектрометрични изследвания облакът в никакъв случай няма пасивно поведение — потвърди Йейтс. — Не знаем обаче дали това има отношение към размерите му.
Настъпи кратка тишина. След това президентът попита:
— Облакът със същата скорост ли се приближава?
— Малко се забавя, сър — отвърна Йейтс. — В момента се движи с приблизително триста хиляди километра в час. По наши изчисления ще се сблъска със земната атмосфера след пет месеца — към единайсет часа сутринта по Гринуич на двайсет и четвърти октомври.
Тази новина само подсили мрачното настроение на всички. Президентът тропаше нервно с пръсти по масата.
— Е, ще подготвяме ли ядрена атака? — попита накрая. — Европа ще ни подкрепи, но нито една от останалите нации няма да участва. Можем ли да поемем подобен риск?
— Мисля, че можем — заяви Йейтс. — По-рисковано е да не правим нищо.
Президентът погледна началника на обединеното командване и попита:
— С колко бойни глави ще разполагаме, ако използваме само нашата част от мрежата за астероидна защита и сектора, който е под контрол на Европейския съюз?
— Двайсет и четири, господин президент — отвърна незабавно генерал Томас Николс. — Приблизително триста и петдесет мегатона ядрена мощност.
— Ще бъде ли достатъчно?
— Повече от достатъчно, за да се започне верижна реакция — увери го Николс. — Моите хора провериха двукратно изчисленията на професор Еспозито от Калифорнийския университет. Няма никаква грешка.
— Кога най-скоро можем да изстреляме ракетите?
— В момента се намираме от другата страна на слънцето спрямо нашите основни установки, така че ще трябва да използваме Марсианската колония за команден център — обясни Николс. — Марс е с триста и петдесет милиона километра по-близо до облака от Земята. Това дава огромни предимства при управлението на удара. Ще сме готови до десет дни.
— Тогава облакът все още ли ще е на безопасно разстояние от нас? — обърна се Джарвис към Дезмънд Йейтс.
— На около половин милиард километра извън Слънчевата система — отвърна Йейтс. — Но не бива да изчакваме толкова дълго. Придвижва се с много голяма скорост.
Джарвис кимна и за миг затвори очи. После ги отвори и изгледа всички поред.
— Е, ще действаме ли сами? Заедно с европейците. Ще ви помоля да гласувате.
— Аз съм за, сър — обади се пръв държавният секретар Колвил Джаксън.
— И аз — заяви уверено генерал Николс.
Един по един гласуваха и останалите. Някои се забавиха повече, докато обмислят решението, но всички бяха „за“.