Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
Главният суперинтендант Лалиберте възвърна доброто си настроение, когато научи, че Жюл Сент Кроа е изпълнил гражданския си дълг и е напълнил епруветката, вече прибрана в голям плик. Фундаментално, фундаментално нещо е спермата, викаше Лалиберте на Адамсберг, разкъсвайки плика без никакво уважение към двамата Сент Кроа, свити в един ъгъл.
- Два опита, Адамсберг - продължи Лалиберте, размахвайки епруветката насред дневната. - Единия с взета на топло, другия с взета на сухо. На топло,
134
ще речеш, че е останала във вагината на жертвата. На сухо е по-сложно. Не е все тая дали семето се намира върху плат, на пътя, на тревата или на килима. Най-завързано е на тревата. Следиш ли ме? Разделяме дозата и я поставяме на четири стратегически места - на пътя, в градината, в леглото и на килима в дневната.
Двамата Сент Кроа изчезнаха от стаята като виновни и сутринта премина в залагане на капки сперма на най-различни места и в ограждането им с тебешир, за да не ги изгубят от поглед.
- Докато съхнат - обяви Лалиберте, - се придвижваме към тоалетната и се заемаме с урината. Взимай си картона и чантата.
Семейство Сент Кроа прекара труден ден, който изпълни главния суперинтендант със задоволство. Беше накарал Линда да се разплаче, за да събере сълзи, и Жюл да търчи на студа, за да му потече носът. Всички проби бяха добри и Лалиберте се върна в жандармерията като победоносен ловец, нарамил картоните и пликовете си. Една-единствена неприятност през деня - наложи се да се правят размествания в последния момент, тъй като двама от гражданите доброволци упорито отказваха да поверят епруветката си на женски екип. Което разгневи Лалиберте.
- Мамицата да им фъкна, Луисез! - разкрещя се той по телефона. - Кво искат тия лонгури? Да не би спермата им да е течно злато? Да я пробутат на някоя блондинка може, ама стане ли дума за работа, няма ноубоди. Кажи му го в зъркелите на твоя скапан гражданин.
- Не мога, господин главен суперинтендант - отговори деликатната Берт Луисез. - Заинатил се е като мечка. Ще трябва да се сменя с Портланс.
Лалиберте в края на краищата отстъпи, но вечерта още го беше яд.
135
- Това мъжете - каза той на Адамсберг - са тъпи като бизони понякога. Сега, като свършихме с пробите, ще ида да им реча нещо на тия граждански псета. Жените от моя взвод знаят сто пъти повече за спермата от тия балъци.
- Остави, Орел - предложи Адамсберг. - Какво ти пука, то си е за тяхна сметка.
- Взимам го лично, Адамсберг. Върви при женските довечера, ако щеш, обаче аз след вечеря ще ги посетя тия магарета и ще има да видят те откъде изгрява луната.
През този ден Адамсберг разбра, че под експанзивната жизнерадост на главния суперинтендант се крие и друг пламенен темперамент. Сърдечен и открит човек, опериран от такт, и заедно с това твърд и упорит холерик.
-• Заради теб ли му чернее пред очите? - попита разтревожено сержант Санкартие.
Говореше тихо и стоеше в леко прегърбената поза на срамежливец.
- Не - отвърна Адамсберг. - Заради двама кретени, които отказали да дадат епруветките си на женския тандем.
- Така става. Може ли да ти дам един съвет? - добави той, като погледна Адамсберг с наситените си с доброта очи.
- Слушам те.
- Той е добър френд, ама когато се майтапи, най-добре е да се хилиш колко можеш. Искам да кажа, гледай да не го предизвикаш. Щото когато боса се ядоса, точка по въпроса.
- Често ли му случва?
- Когато му рекат нещо напреки или когато е станал накриво. Знаеш ли, че от понеделник сме един екип?
136
След групова вечеря, организирана в „Петте недели“, за да се отпразнува първата кратка седмица, Адамсберг се прибра през гората. Сега вече добре познаваше пътеката, предусещаше дупките и долавяше бле-щукането на локвите, затова премина по нея по-бързо, отколкото на отиване. На средата се спря, за да завърже обувката си, когато един лъч от фенер го освети.
- Хей, мен! - чу се силен и агресивен глас. - Какво стоиш там? Търсиш ли нещо?
Адамсберг на свой ред вдигна фенера си и освети един як тип, който го наблюдаваше, застанал с разкрачени крака, облечен като горянин и нахлупил ушан-
ката си до очите.
- Защо? - попита Адамсберг. - Пътеката не е част-
на собственост, доколкото знам.
_ д _ рече човекът след малка пауза. - От старата страна ли си? Французин, а?
-Да.
- Питаш се откъде знам ли? - усмихна се човекът и се приближи до Адамсберг. - Щото като говориш, аз не те чувам, ами те чета. Какво правиш насам? Търсиш си мъж ли?
- Ами ти?
- Не обиждай, аз пазя обекта. Не можеш остави инструментите през нощта, струват сума ти мъни.