Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
- И защо да съм малко болен?
- Защото на тази пътека нощем се събират педалите.
- Е и? Какво смяташ, че ще ми направят?
- И изнасилваните. Но не съм сигурна, това е слух. Когато Ноела ходи там вечер, никога не отива по-далеч от плочата на Шанплен. И оттам може да гледа реката. Цял ден съм сервирала на тия кретени французите. Келнерка съм в „Карибу“, казах ли ти? Не ги обичам французите, когато са в група, предпочитам квебекчаните, те са по-мили. Освен моя френд. Спомняш ли си, дето ме чупи, мръсникът.
Девойката не възнамеряваше да млъкне и Адамсберг се чудеше как да се отърве от нея.
- Ето, виж му снимката. Хубав е, нали? И ти си хубав по своему. Не си съвсем обикновен и чертите ти не са правилни, а и не си млад. Обаче носът и очите ти ми харесват. И ми харесва как се усмихваш -каза тя, като прекара пръст по очите и устните си. - И как говориш. Гласът ти. Знаеше ли за гласа си?
- Хей, Ноела - намеси се келнерът, който оставяше сметките на масата. - Още ли работиш в „Карибу“?
- Да, Мишел, събирам пари за билет.
- И още ли го жалиш твоя френд?
- Да, понякога, вечер. Някои хора ги стяга шапката сутрин, други вечер. Мен вечер.
131
- Ами не съжалявай за него. Спипали са го воловете.
- Без майтап? - възкликна Ноела и се изправи.
- Не ти говоря празни приказки. Свивал коли и ги продавал с нов номер. Представяш ли си го туй?
- Не ти вярвам - каза Ноела, поклащайки глава. -Той работи с компютри.
- Ама че ти е бавен реотанът. Твоя френд е двули-цев. Запали си фаровете, Ноела. Във вестника го пише.
- Не съм го чела.
- Черно на бяло във всекидневника на Хъл. Една нощ се напълнил до гуша и прасетата го пипнали за ревера. Проклето куче е твоя френд. Така че сядай му отгоре и се завърти. Казах ти го, за да не го жалиш. Извинявай, една маса ме вика.
- Не мога да повярвам - каза Ноела и обра с пръст захарната утайка на дъното на чашата си. - Имаш ли нещо против да изпия една чаша с тебе? Трябва да се съвзема.
- Десет минути - съгласи се Адамсберг и твърдо обяви: - После отивам да спя.
- Разбирам - каза Ноела и поръча чашата си. - Ти се зает човек. Ама представяш ли си? Моя френд?
- Какво значи „сядай му отгоре и се завърти“? -попита Адамсберг. - Какво те съветва? Да забравиш?
- Не. Означава „съсредоточи се за малко върху проблема и размисли добре“.
- А какво значи да „се напълниш до гуша“?
- Да се напиеш до козирката. И стига толкова, Ноела не е речник.
- Питам, за да разбера историята ти.
- Е, както виждаш, още по-глупава е, отколкото си мислех. Трябва да се поразвлека - каза тя и изпи чашата си на един дъх. - Ще те изпратя.
Изненадан, Адамсберг се поколеба какво да отговори.
132
- Аз съм с кола, а ти си пеша - обясни Ноела нетърпеливо. - Не смяташ да се върнеш по пътеката, нали?
- Точно това смятах.
- Вали като из ведро. Да не би да те е страх от мен? Четирийсетгодишен мъж се плаши от Ноела? Ченге се плаши от Ноела?
- Съвсем не - усмихна се Адамсберг.
- Хубаво. Къде живееш?
- Близо до улица Прево.
- Сещам се, аз съм на три пресечки оттам. Хайде.
Адамсберг стана, без да е наясно защо му е неприятно да последва тази очарователна девойка в колата й.
Ноела спря пред хотела и Адамсберг й благодари, докато отваряше вратата.
- Няма ли да ме целунеш, преди да си тръгнеш? Не си много любезен за французин.
- Пардон, аз съм планинец, грубиянин.
Адамсберг я целуна по двете бузи с каменно лице и
Ноела обидено сбърчи чело. Отключи вратата на сградата и поздрави пазача, който след единайсет часа беше винаги нащрек. Взе душ и се излегна на широкото легло. В Канада всичко е по-голямо. Освен спомените, които са по-малки.
133
XIX
Сутринта температурата беше паднала до минус четири градуса и Адамсберг се отправи към реката ти-чешком. Малките езерца по пътеката бяха замръзнали и той захвана да чупи леда с големите си обувки под зоркия поглед на катеричките. Щеше да продължи нататък, когато мисълта за Ноела върху камъка го задърпа като въже. Върна се назад, седна на една скала и се загледа в битката между колония от патици и армия от гъски. Навсякъде войни за територии. Едната от гъските явно изпълняваше ролята на високопоставено ченге и злобно нападаше, като махаше с крила и тракаше с човка е постоянството на деспот. На Адамсберг тази гъска не му хареса. Опита се да я запомни по някой белег в перата й, та като дойде пак на другия ден, да види дали статутът на автократ й е отреден завинаги, или гъските практикуват демократично редуване. После остави патиците да се съпротивляват и отиде да вземе колата си. Отдолу се беше пъхнала една катеричка и опашката й се подаваше до задната гума. Адамсберг бавно подкара, като внимаваше да не я премаже.