Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
Мъжете извадиха две лични карти. Пластмасови, с размерите на кредитни карти. Но не бяха кредитни карти. А лични карти, последвани от шофьорски книжки. И на двете пишеше Bundesrepublik Deutschland. Федерална република Германия. Снимките бяха техните. Мъжът вляво се казваше Бернд Дюрнбергер, а другият вдясно — Клаус Аугенталер.
— Германски граждани ли сте? — попита Ричър. Мъжът вляво прибра личните карти и кимна.
— Натурализирани?
Той кимна отново.
— Положихте ли изпит?
— Разбира се.
— Труден ли беше?
— Не особено.
— В коя провинция се намираме?
— Германия.
— Това е страната. Тя е федерална република. Неслучайно се нарича Bundesrepublik. Означава, че има щати като Америка, или провинции, както ги наричат тук. С тази разлика, че са шестнайсет, а не петдесет. Принципът обаче е същият.
— Май съм забравил.
— Хамбург — отвърна Ричър.
— Това е градът.
— Но също и щат или провинция. Като Ню Йорк. На север е Шлезвиг-Холщайн, на юг Долна Саксония. Още по на юг е Бремен. Защо смени името си?
— Защо не?
— Защо Дюрнбергер?
— Харесва ми как звучи.
— Запази ли американското гражданство?
— Не, отказахме се от него. Нямаме двойно гражданство. Нищо не можеш да направиш.
— Мога да бъда нелюбезен.
— Какво?
— Озоват ли се в чужбина, американците често се проявяват като невъзпитани. Вие, европейците, непрекъснато се оплаквате от това. Можем да продължим да си седим тук.
— Не, ние ще си тръгнем веднага.
— Защо?
— Защото искаме.
— Трябва ли да ползвате тоалетната?
— Не.
— Имате ли спешна работа?
— Имаме свобода на придвижване.
— Разбира се. Също като някой човек, попаднал на Таймс Скуеър, който се опитва да стигне навреме до офиса си. Но не може да го направи, освен ако не се блъсне в туриста пред себе си.
Мъжът вляво замълча.
Ричър погледна другия и попита:
— А ти как си избра това име?
— По същия начин — отвърна той. — Харесва ми.
— Наистина ли? Я го кажи на глас.
Мъжът не отговори.
— Кажи го — настоя Ричър. — Искам да чуя колко хубаво звучи.
Никакъв отговор.
— Кажи го!
Отново никакъв отговор.
Ричър обхвана с длани плота на масата и стисна здраво. Приведе се напред и повтори:
— Кажи си името.
Непознатият не реагира.
— И така — обобщи Ричър, — разполагаме с човек, който не знае, че Германия е разделена на провинции, и друг, който не знае собственото си име. Не успявате да ме убедите, че сте германски граждани.
Той стисна здраво масата и се приведе напред не в търсене на драматичен ефект, а като подготовка за това, което очакваше да последва.
И то не закъсня. Мъжът отдясно блъсна силно масата с намерението да забие ръба ѝ в гърдите на Ричър и дори да го събори от стола, но Ричър бе подготвен и я блъсна десет пъти по-силно, в резултат на което тя се заби в корема на неговия противник. Добър удар, но изместването на масата освободи достатъчно пространство за мъжа отляво, който стана, заобиколи Ричър и се втурна към вратата. Нили обаче скочи светкавично, пристъпи вляво, завъртя се рязко и стовари юмрука си в слънчевия му сплит. В резултат на това мъжът застина на място, останал без дъх и изпаднал в паника, с широко отворена уста, сякаш бе погълнал електрошокова палка. Така предостави на Нили достатъчно време, за да нанесе следващия си удар. Първо лявото ѝ коляно се заби в слабините му, а после дясното се стовари върху лицето му и той се строполи на пода пред нея.
Ричър държеше другия мъж притиснат зад масата.
— Видя ли какво имах предвид? — попита той. — Сега ще трябва да почистя тази бъркотия.
Той извърна глава и видя, че възрастната жена зад касата се кани да изпищи, да припадне или да грабне телефона. Затова извика: Sexueller Angriff, което, доколкото помнеше от един случай, когато бе отвел задържан в гражданския съд във Франкфурт, означаваше сексуално нападение. После посочи себе си и добави: Militärpolizei. Знаеше, че това означава Военна полиция. Жената се поуспокои. Силите на реда контролираха ситуацията. А и не бяха счупили нищо. Нили бе действала прецизно. Имаше кръв по пода, но съвсем малко. Едно забърсване с парцала и нямаше да остане следа от нея. В края на краищата няма щети, няма проблем.
Ричър се обърна към Нили.
— Помоли я да използваш телефона. Обади се в Щутгарт и провери дали някой колега, когото познаваме, може да дойде тук още днес.
— Заради тях?
— Ще се вдигне шум. Трябва някой да ни отърве от боклука.