Трубадур

— Дотук добре — рекох аз с крива усмивка. През изминалите няколко дни попадах все на интересни личности от българското висше общество.

— Добре става именно оттук нататък! — размаха пръст Яред. — Говори ли ти нещо името Атанас Гълъбов?

Естествено, че ми говореше. Гълъбов беше бащата на Ирина; някогашният консул на България в Турция.

— И така, през изминалите няколко години господин Гълъбов изгуби голяма част от капитала си, старите му партийни другари му обърнаха гръб и въобще положението му не е розово. Преди три месеца направи опит да се застреля, но неуспешно.

— Каква е връзката между Костов и Гълъбов?

— Силна. Семейна. Кръвна! — на последната дума Яред разтвори пръсти и описа полукръг встрани. — По една случайност големият син на Костов се е влюбил безумно в Ирина Гълъбова. Следиш ли ми мисълта?

При споменаването на името ѝ, аз потреперих. Увлечението ми по Ирина преди години промени изконно посоката на живота ми. Ако не беше тя, а след това и Джехане, аз все още щях да виждам в Яред фигурата на бащата, който преди това не бях имал.

— Докъде бях стигнал… — зачуди се той. Преиграваше. Забавляваше се. Исках още сега да му скоча и да натикам острието под езика, който спомена името на Ирина. После съжалявах, че не съм го направил.

— До Ирина и сина на Мидения цар — подсказах му аз през зъби. — Нека да позная — ще има сватба, нали?

— Именно, сватба! Бившата принцеса ще се омъжи за настоящия принц! — изрече тържествено Яред. — Гълъбови няма да умрат в панелка, младият Костов ще получи каквото си е поискал, ще се леят медовина и „Дъмпъл“ за простия народ и всички ще бъдат щастливи!

— Кога ще се състои сватбата? — попитах тихо.

— По-вдругиден — любезно ми отговори Яред.

— И какво ще се иска от мен? Да заведа Ирина до олтара? — рекох саркастично.

— Не, само да ми донесеш главата ѝ в торба.

Хвана ме неподготвен. Сигурно изненадата е била красноречиво изписана на лицето ми, защото Яред ме посочи с пръст и прихна да се смее. Аз се овладях, но вече беше късно.

— Сигурно се шегуваш…

— Ни най-малко! — рече Яред. — Следя какво се случва с Ирина Гълъбова, откакто ми създаде главоболия с теб. Ако не беше тази чаровна принцеска, сега нямаше да водим настоящия разговор. Бях решил един ден да я използвам като стръв за теб, но ето, че съдбата ми предостави по-добра възможност. Гълъбови, Костови и останалата паплач около тях изобщо не ме интересуват. Важни сте ми ти и Ирина. Или поне една част от нея. Донеси ми главата ѝ и ще получиш Близнаците, щом толкова ти трябват.

— Ти си побъркан! — извиках аз.

— Не, просто съм жесток и отмъстителен. Имаш три дни. Искам главата ѝ, преди да се е омъжила за сина на Мидения цар. Никое почтено момиче не заслужава такова унижение, нали?

Той изсвири с уста и вратата на помещението се отвори със замах навътре. Пред мен застана непознат мъж с брада и рязана пушка помпа в ръце.

— Симеоне, изведи госта ни през парадния вход. Няма нужда отново да ми размества керемидите — нареди Яред. — И не искам и косъм да падне от главата му, това е заповед! Животът му ще е неприкосновен за следващите три дни!