Укротяването на кралицата

— Кейт, ти си всичко, което се надявах да бъдеш — казва кралят, идвайки в покоите ми късно една нощ. Предполагала съм, че е заспал в собственото си легло, и придворната ми дама, която се е настанила за нощта на сгъваемото легло, побързва да изчезне, като прави лек реверанс и затваря вратата зад себе си.

— Благодаря ви — казвам, малко стресната.

— Ще ти окажа още по-голямо доверие — казва ми той, като намества едрото си тяло в леглото ми. — Не, мога да се справя — казва, като вдига ръка и тежко се надига до полуседнало положение. — Ти ще се грижиш за кралството в мое отсъствие. Том Сиймор си свърши работата: имаме съюз с Ниските земи, имаме договор с Испания, готови сме да тръгнем на война с Франция.

Името, внезапно подметнато в разговора, докато седя в леглото си почти гола, ако не се брои тънката ленена нощница, ми причинява почти физически шок, сякаш някой ме е разтърсил силно и е изкрещял високо името му в тихата стая. Осъзнавам, че кралят ме наблюдава внимателно.

— Разтревожена ли си? — пита той. — Какво има? Побеля като платно!

— От мисълта за война — казвам неуверено. — Само при мисълта за опасност.

— Ще отида лично — обявява той. — Аз. Лично. В самото сърце на опасността. Няма да изпратя армиите си без мен. Ще ги предвождам.

Затварям очи за миг. Томас почти със сигурност ще се прибере у дома. Ако е уредил подписването на договора, ще трябва да дойде в двора, за да получи заповеди. Ще се срещне с брат си и заедно ще свикат арендаторите и войниците си. Сигурно е, че ще го видя. Невъзможно е да страни от мен или да го избягвам. Той ще трябва да се поклони пред мен и да ме поздрави за щастието ми. Ще трябва да кимам и да изглеждам безразлична.

Потръпвам при мисълта за това. Всичко, което постигнах — с децата, с двора, с краля — беше постигнато с увереността, че никога няма да почувствам тъмните очи на Томас върху себе си, че никога няма да вдигна поглед и да видя, че ме гледа. Не съм сигурна, че ще мога дори да спя, ако той е под същия покрив. Не мога да си представя как лежа спокойно в леглото си, ако той е някъде в двореца, гол, завит само с един чаршаф, очакващ да потропам тихо на вратата му. Няма да зная как да танцувам, ако той гледа. А ако се окажем в една и съща редица за танц и настъпи момент, когато се доближим един до друг? Как ще почувствам докосването му, без да се обърна към него? А когато сложи топлата си ръка на талията ми? Как ще успея да си стъпя на краката, ако ме повдигне в haute dance5 и почувствам дъха му по бузата си? Когато ми помага да сляза от коня си, ще трябва да сложа ръце на раменете му; дали когато ме оставя на земята, ще се възползва от шанса да ме прегърне?