Укротяването на кралицата

Сгушвам се дълбоко в дебелите си кожи. Донесли са ми скъпи, лъскави, черни самурени кожи от гардероба на лондонския ми дом в замъка Бейнардс. Знам, че тези са принадлежали на моята предшественичка, Катрин Хауард. Не е нужно да питам: опознала съм уханието ѝ, запомнящ се мускусен мирис — сигурно е ръсела обилно всичко с него. Щом ми донесат нова рокля, мога да усетя мириса ѝ, сякаш тя ме преследва с уханието си, както ме преследва и в живота. Не мога да не се запитам дали не се е опитвала да удави по този начин вонята на гниещия му крак, както правя аз с розовото масло. Поне отказвам да нося обувките ѝ. Донесоха ми един чифт, със златни токове и кадифени носове, направени сякаш за съвсем малко дете. Сигурно е приличала на момиченце до съпруга ми, по-млада от него с повече от трийсет години. Сигурно е изглеждала като негова внучка, когато е танцувала с младите хора от двора и е хвърляла погледи към неговите оръженосци, търсейки своя млад любовник. Нося роклите ѝ, които са прекрасно ушити и богато избродирани, но няма да ходя с обувките ѝ. Поръчвам си нови, дузини и дузини чифтове, стотици. Моля се да не я сънувам, докато вървя по стъпките ѝ в Хамптън Корт, увита в кожите ѝ — нея и всички други. Плавам в баржата на Катерина Арагонска, загръщам се със самурените кожи на Кити Хауард, и си мисля, че студеният вятър, който духа надолу по реката, ще отвее присъствието ѝ, ще отвее всички призраци, а скоро кожите ѝ, толкова меки и пищни, ще станат наистина мои и, като се докосват постоянно до шията и раменете ми, ще попият моето ухание на портокалови цветчета и роза.

— Не е ли прекрасен? — пита ме Нан, загледана напред, където дворецът блести на светлината на утринното слънце. — Не е ли най-хубавият от всички?

Всички многобройни домове на Хенри са достойни за възхита. Този дворец той отне от кардинал Томас Улзи, който го построи от тухли в наситения цвят на червена роза, с високи орнаментални комини, широки вътрешни дворове и изящно планирани градини. Завършили са промените, които Хенри ми обеща, и сега тук има ново крило за кралицата, с изглед към градините и далече от кухните. Това ще бъдат моите покои; по прясно лъснатите с восък дъски на пода няма да бродят призраци. Има широк каменен пристан, който се простира по продължение на речния бряг, а когато нашата баржа и останалите придружаващи я кораби се показват, по всички пилони се веят знамена и се разнася гръмък оръдеен залп, за да приветства краля с „добре дошъл у дома“.

Шумът ме кара да трепна, а Нан се засмива:

— Трябваше да чуеш какво беше в деня, когато доведохме Ана Клев в Лондон — казва тя. — Бяха наредили на баржите по реката да стрелят с топове, а фойерверките осветиха небето като при гръмотевична буря.