Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Латенските гробове, в които има погребан кон или са сложени негови символи (юзди, шпори и т.н.), са много редки след IV в. пр.н.е. Засега подобни погребения, също четири на брой, са от Трансилвания и се смята, че те са резултат от влиянието на местното население. В латенската култура погребения с коне се срещат единствено в ранната фаза на нейното развитие (ЛТ А), и то само в богатите погребения. От момента, когато стават характерни за латенската култура плоските гробове (ЛТ Б), такива погребения не се срещат.

Тези четири погребения от територията на скордиските обръщат внимание върху значението на коня в живота или по-точно във военното дело на това племе. Атакуващите елинистическия свят в началото на III в. пр.н.е. галати били пехотинци, а конницата, влизаща в състава на келтската армия, представлявала малък процент. Тя се състояла от тройки — благородник-конник с двама слуги, които му помагали в боя — т.нар. тримаркизия. Във войската на Брен от 160 000 души конници са само около 20 000 души (благородници без слугите). А в надписа от 119 г. пр.н.е., открит в гр. Лете в Македония, в който се говори за нашествието на галите (вероятно скордиските), те са споменати като конници (рис. 30). Тази промяна в състава на армията, а оттам и в начина на воюване, настъпила под влияние на балканските племена, известни със своята отлична конница (напр. трибалите). Като потвърждение на гореказаното можем да посочим откритите в земите на скордиските юзди, характерни за тракийската култура (напр. гроб 16 от некропола в Карабурма) (рис. 31).