Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
Скордиски
Скордиските, племе, живеещо във и около междуречието на Сава и Драва, се появяват в историческата литература през II в. пр.н.е., но тяхната култура била вече изкристализирала в първата половина на III в. пр.н.е. В античната литература са запазени два варианта на тяхното име: скордиски и скордисти. Ф. Папазоглу смята, че скордисти е типично илирийско название, което след келтизирането си получило формата „скордиски“.
Сведенията за етническата принадлежност на скордиските в античната литература са противоречиви. Повечето автори ги наричат гали или келти, но някои ги причисляват към илирите (Апиан) или дори към траките (Флор). Голямо значение при определяне на етническата принадлежност на скордиските имат сведения от откритите надписи в Делфи (Гърция) и македонския град Европас, датирани в III и I в. пр.н.е. В тези надписи скордиските са наречени келти. Различията в античната литература по този въпрос произлизат вероятно от факта, че скордиските живеели смесени с местното население. Според Страбон Буребиста разорил и областта на келтите, която те обитавали заедно с траки и илири. Значението на скордиските в живота на тракийските племена през II–I в. пр.н.е. е причината, която налага да бъде разгледана не само тяхната история, но и тяхната култура.
След заселването си в Подунавието, между реките Сава и Драва, скордиските преживявали през III в. пр.н.е., както определя Й. Тодорович, културен и икономически разцвет. Той довел до оформянето на един динамичен културен център, който влияел върху развитието на съседните култури.
За първи път скордиските се появяват в историческата литература във връзка със събитията през 179 г. пр.н.е. Тогава македонският цар Филип V замислил пренасянето на военните действия срещу римската армия в Италия. В тази операция на скордиските и бастарните се определяла активна роля. Дали скордиските и преди 179 г. пр.н.е. не са участвували в политическия живог на Балканския полуостров? На този въпрос конкретно не може да се отговори поради това, че и в писмените, и в епиграфските извори няма никакви сведения. Може да се предположи, че след окончателното настаняване на келтите в Подунавието, на първо място, те били принудени да организират територията, която заели, и това несъмнено е водело до сблъсъци с местното илирийско и тракийско население. За борбите им с илирите не се знае нищо. Може само да се предположи, че още преди голямото нашествие автариатите били изтласкани от родината си, за което вече споменахме. С повече сведения разполагаме за сблъсъка на келтите с най-силното в тази част на Балканите и най-войнствено тракийско племе — трибалите. Тенденциите в историческото развитие на двата народа ги противопоставили много скоро един на друг. До 278 г. пр.н.е изворите споменават за четири галски нашествия срещу трибалските земи — 298, 281, 280 и 278 г. пр.н.е. През следващите години за войни между келти и трибали няма сведения, но това е резултат от липсата на всякаква информация за историята на тази част от Балканите от това време.
В античната историография Страбон говори за скордиски (т.нар. малоскордиски), живеещи на изток от р. Морава, т.е. в земите, които до пристигането на келтите били трибалска територия. Вероятно и след 278 г. пр.н.е. келтите продължили да атакуват трибалите до завладяването на част от техните земи и сломяването на военната им и политическа мощ. Земите, обитавани от трибалите, били богати на различни руди и металургията в живота на скордиските играела значителна роля (карта VII).
Сведенията за събитията от 179 г. пр.н.е. и след това позволяват активно проследяване от този момент нататък на участието на скордиските в политическия живот на Балканския полуостров. След смъртта на Филип V бастарните, които били поканени от него да дойдат в централната част на Балканския полуостров, преминали от своите земи в долното течение на Дунав. Тяхната първа цел била да унищожат дарданците — врагове на Македония и на скордиските. Бастарните водили с това племе около три години борба с активната помощ на скордиските. Тя завършила с успех за дарданците, които останали южни съседи на скордиските.