Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
През 168 г. пр.н.е. римската република побеждава Македония, а през 148 г. пр.н.е. създава римска провинция Македония. След този акт започнал да нараства интересът на скордиските към юга. Първото несигурно и лаконично сведение за тяхната атака срещу тази провинция се отнася към 141 г. пр.н.е., а от 135 г. пр.н.е набезите им ставали все по-чести.
В продължение на петдесет години скордиските са на върха на своята мощ и често се отправяли на юг, към Македония. По това време те били главните противници на римска Македония. Често в нашествията им вземали участие и тракийските племена меди, беси и др.
Римските пълководци нееднократно организирали наказателни акции срещу земите на скордиските, стигайки до Дунав. Мощта на това келтско племе не била сломена нито от тези акции, нито от последвалите нашествия на кимбри и тевтонци.
През 84 г. пр.н.е. скордиските заедно с дарданците и медите организирали голям поход срещу Македония и Гърция. Тогава те плячкосали няколко светилища, между които и делфийското. По този начин те постигнали това, което не успели техните прадеди. Тази победа обаче се оказала съдбоносна за скордиските. Лициний Корнелий Сципион организирал срещу тях наказателна експедиция и, както казва Апиан, „унищожил скордиските, остатъците от които избягали и се поселили при Истрос и островите му“. Тази акция сложила край на военната мощ на скордиските в централните части на Балканския полуостров. В по-късно време сведенията за тях в античните извори са много оскъдни. Те не се споменават вече във връзка с организирани или планирани от други владетели военни акции срещу Рим. Вероятно тяхната мощ е била окончателно сломена от удара, нанесен им от Буребиста около средата на I в. пр.н.е.
След смъртта на Буребиста скордиските организирали последния си поход срещу Македония, който предизвикал контраакцията на римляните. Тиберий организирал наказателен поход срещу тях, който завършил с подчинението и включването им в границите на римската държава.
Политическата активност на скордиските е била придружена и с културна и икономическа експанзия. Тя ще бъде по-подробно разгледана по-долу.
Селища и некрополи
В междуречието на Сава и Драва, т.е. на територията, която със сигурност е била заселена от скордиски, са зарегистрирани два вида селища — открити и укрепени. В откритите селища са се намирали правоъгълни полуземлянки със средна големина 2 х 6 м, съставени от едно или повече помещения. В укрепените селища са открити също подобни постройки. Засега няма изцяло проучено открито селище на скордиски. Повече внимание в археологическите проучвания е отделено на укрепените селища. Те са разположени на естествени възвишения в низината, по високите брегове на реките или върху селищни могили (рис. 28). Имат елипсовидна или кръгла форма. Често са подсилвани с повече от един укрепителен пръстен (напр. градището при Стари Сланкамен, укрепено с два земни вала и с палисада върху тях), а третият пръстен представлява каменна стена, широка 1–1,2 м, направена от ломени камъни. Разкопаните от археолозите градища често са определяни като опида, термин, употребяван в археологическата литература за споменатите в I глава латенски градове. Тези градища обаче нито по големина, разположение и вътрешна планировка, нито по характера на укрепителните съоръжения наподобяват латенските опида. Укрепените селища на скордиските са подобни на селищата на илирите и траките и техните корени трябва да се търсят в старата балканска традиция. Още повече, че на някои от тези крепости са открити укрепления на местното илирийско население от периода преди настаняването на скордиските.
Некрополите на скордиските са значително по-добре изследвани. Разполагаме с няколко некропола с по няколко десетки гробове (Осиек, Югославия, и от кварталите на Белград — Роспи-Чуприя и Карабурма), проучени по време на системни археологически разкопки, както и много единични, случайно открити погребения. Общо са известни над 200 погребения от интересуващата ни територия. От всички погребения около 50 са извършени чрез трупополагане, обичай, характерен за ранните фази на латенската култура (рис. 29). Останалите погребения са извършени чрез трупоизгаряне. Те се появяват в първата половина на III в. пр.н.е. Всички гробове са плоски. Информацията, с която разполагаме за няколко могилни погребения, е несигурна. Този тип гробни съоръжения не е характерен за скордиските. Вероятно както при тавриските (съседи на скордиските от запад), келтите се погребвали около съществуващи вече могили, издигнати по-рано от местното илирийско население. Във всички гробове са открити дарове, състоящи се от глинени съдове, украшения, въоръжения, а по-рядко и оръдия на труда, метални съдове, импортирани предмети от елинистическия свят и др. Количеството на гробните дарове е различно. Срещат се бедни погребения — само глинени съдове и малко украшения — и много богати с импорти, пълно въоръжение или богати накити.