Танц с огледала

— Каква приятна изненада. — Гревен се поклони на свой ред. Елфите около него се бяха обърнали към вратата. — Сигурна ли сте, че е разумно да ни посещавате, лейди Гемкрофт? Лорд Инграм усилено се опитва да открие кой е наел стаите право под носа му.

Алиса се огледа, броейки елфите. Те бяха поне тридесет, а може би повече.

— Не мислете за него. — Алиса приглади ризата си, намачкала се от вървене. Не бе свикнала да носи толкова долнокачествен памук. — Условията поносими ли са?

— Малко е тясно, но не можем да се оплачем — отвърна Гревен. — Съмнявам се, че лорд Инграм би ни предоставил нещо подобно. В най-добрия случай би ни изпратил сред въшлясали легла и гъмжащи от плъхове стени. Или би ни принудил да се настаним извън града като някакви нежелани нашественици.

— Макар че ние пак си оставаме нежелани — додаде приближила се елфическа дама, която направи грациозен реверанс. Тя имаше нежно и изящно лице, а косата й бе оформена в сложна плитка, която се спускаше до кръста й. — Вие ли сте Алиса?

— Да. — Лейди Гемкрофт отвърна на реверанса, макар да не носеше рокля. — А вашето име е?

— Лариса Синистел — с необичайно красив глас отвърна елфът. Сапфирите върху зелената й рокля проблясваха като дъждовни капки.

— Ваше Височество. — Шокираната Алиса се поклони ниско пред елфическата принцеса. — За мен е чест да стоя пред вас.

— Вие сте една от малкото в този град, за които това е чест — отвърна Лариса. — Местните жители не ни приветстваха с думи. — Тя погледна към Гревен, чието око бе насинено. — Те изсипаха върху ни дъжд от хули и камъни. Някога смятах, че народът ми прибързва в укора си към човеците и в нетърпението си за пречистваща война. Сега не съм толкова сигурна.

— Те просто се страхуват — каза Гревен. — Знаят малко извън това, което им казват предводителите им. Тях трябва да убедим, а те ще се погрижат за поданиците си.

— Може би. — Елфическата принцеса отново се усмихна към Алиса. — Много скоро ще обсъдим тези неща с лорд Инграм и многобройните му марионетки. Нека не мислим за това сега. На какво дължим посещението ви, лейди Гемкрофт?

Алиса навлажни гърлото си и се опита да си припомни всичко научено за дипломацията. Щеше да има само един шанс. Първоначално бе възнамерявала да се обърне към посланика, но присъствието на принцесата недвусмислено променяше йерархията.

— Мой приятел бе несправедливо пленен от Инграм — поде тя.

— Кой? — прекъсна я Гревен с въпроса си.

— Приятел — отвърна тя и се насили да не хвърля остър поглед. — Опитах се да убедя Инграм да ми го предаде, но той отказа. Възнамерява да го екзекутира тази нощ, а аз не съм в състояние да го спра. Познавам умението на бойците ви. Сред нас то е почти легендарно. Моля ви да освободите приятеля ми и да го доведете.

Овалното лице на Лариса оставаше абсолютно безизразно. Сините очи не разкриваха нищо. Пред нея лейди Гемкрофт се чувстваше като невръстно дете. По отношение на възрастта това действително бе така.