Танц с огледала

— Не губи надежда — прошепна тя. — Дори и да ти сложат примката около шията, не губи надежда. Няма да умреш по такъв начин.

Жената се приближи към вратата и повика тъмничаря. Докато чакаше, тя отново погледна към Хаерн и потисна усмивката си.

— Казах ти да стоиш далеч от Инграм.

Изтощен, окован, Хаерн се засмя. А Алиса се върна при наемниците си, предвождани от неохотно отстъпения Торгар.

— Да се връщаме — каза тя.

— Както желаете — изръмжа Торгар. — Какво ще стане с него?

— Няма да умре — увери го тя, докато поемаше към улицата.

— Всеки умира.

Лейди Гемкрофт поклати глава.

— Той не заслужава такава смърт.

Торгар се изкиска и стисна дръжката на меча си, защото някакви просяци се бяха загледали в Алиса.

— Да, може би заслужава много по-лоша. Той е убил стотици. Не е възможно всички те да са били крадци и убийци. Никой не е толкова съвършен, особено той.

— Това няма значение. — Алиса мислеше за сина си. — Ще открия начин да му помогна. Запази това за себе си, Торгар. Тази работа касае мен — не Лори, не Мадлин.

Наемникът се усмихна съзаклятнически.

— Аз винаги спазвам думата си, но я давам само когато са замесени пари.

Тя пъхна ръка в джоба си и му подхвърли няколко златни монети. Торгар умело ги улови в огромната си шепа, усмихнат още по-широко.

— Ще си ми нужен не само за да си сдържаш езика — рече тя в отговор на одобрението му.

Когато се върнаха в имението, Алиса отиде в стаята си и бързо започна да се съблича. Две от слугините понечиха да й помогнат, но тя ги прогони. Нямаше нищо против помощта, но не искаше да я видят в новия й тоалет. Колкото по-малко я съзряха, толкова по-добре. Скъпата рокля и бижутата изчезнаха. Замениха ги чифт обикновени панталони, бяла риза и малка триъгълна шапчица, понастоящем модерна. Алиса ги бе закупила вчера като подаръци за слугите си.

Накрая тя изсипа шепа сребърни монети в джоба си, прикачи кинжал към колана си и отиде да нагледа Зуса. Стаята на безликата все още бе тъмна; откъм леглото долиташе тежко дишане.

Алиса се приближи до спящата и допря ръка до челото й. То все още гореше от треска. Каквото и да бе преживяла тя през нощта, преживяното я бе изтощило значително. Сигурно щеше да продължи да спи до здрач. А и ако се събудеше по-рано, надали щеше да се намира в състояние да помогне.

Хаерн бе спасил сина на Алиса, но Зуса й бе още по-скъпа. Въпреки това лейди Гемкрофт възнамеряваше да изпълни обещанието, дадено на Стражителя. А това означаваше само едно. Тя тихо затвори вратата след себе си, дръпна шапчицата ниско и се отправи към задния вход за слугите.

Както му бе заръчано, Торгар вече я очакваше там.

— Отивате на някое тайно място?