Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
Директорката на клиниката го посрещна във фоайето. Шоколадовите й очи го погледнаха с топлина, която успокои душата му. Мария Флор имаше приветливо, замечтано и мило изражение, кръгло, красиво и свежо лице, кестенява чуплива коса със светли кичури и плътни устни, които напомняха на парченца портокал; при вида на усмивката й сякаш бе невъзможно да не му се прииска да я целуне.
— Как е майка ви?
Томаш въздъхна.
— Днес не е много добре — каза той. — Не ме позна.
Директорката на клиниката докосна рамото му.
— Има и такива дни. Не се натъжавайте. Понякога тя скришом изхвърля лекарствата си и състоянието й леко се влошава. Но ще разпоредя да я следят по-внимателно в часовете, когато си пие хапчетата. Ще видите, че състоянието й веднага ще се подобри.
Докосването по рамото имаше за цел да го успокои, но на госта то подейства като електрически заряд. Томаш познаваше Мария Флор от няколко години и въпреки че я намираше за много привлекателна, никога не се бе опитвал да флиртува.
Може би си въобразяваше, но по някакъв начин тя насърчаваше, предизвикваше естествената му стеснителност, сякаш за да го смути.
— Сигурен съм — промълви накрая той, убеден, че ръководителката на клиниката има право. — Когато дойда следващия път, тя ще е добре.
Двамата замълчаха. Томаш искаше да продължи разговора и да прекара още малко време с домакинята, но не знаеше за какво да говорят. Майка му и старостта й не му се струваха най-увлекателната тема, която можеше да обсъжда с интересна жена като нея, а обстоятелствата правеха неподходяща всяка по-смела инициатива. Да я покани на вечеря? Тук, където живееше майка му, и точно в деня, когато тя дори не го бе познала? Не ставаше. Освен това зад себе си усещаше присъствието на Филипе и сестрата, които очакваха развръзката на разговора. Всъщност имаше нещо, което можеха да обсъдят; онова, което директорката бе споменала по телефона, без да обясни. Но беше редно Мария Флор да заговори за това.
— Знаете ли, професор Нороня…
— Наричайте ме Томаш.
Тя се поколеба и се изчерви, но се съгласи.
— Добре… Томаш. — Мария Флор се взря в него с топлите си кафяви очи, сякаш преценяваше дали начинът, по който произнася името му, му харесва. След това придоби изражение, което подсказваше, че има нещо неприятно за казване. — Томаш, обадих ви се, защото се появи един неудобен проблем, който бих искала да споделя с вас. Не се отнася пряко към здравето на майка ви, държа да знаете това, но…
— Какво има? — попита той, леко притеснен от смущението, което се четеше в погледа й. — Случило ли се е нещо?
Мария Флор въздъхна, очевидно чувствайки се неудобно да изпълнява задълженията си в момента.
— Проблемът е… финансов.
Думите й изненадаха Томаш.
— Финансов? — учуди се той. — Вие получавате цялата пенсия на майка ми, не е ли така?
Директорката на клиниката преглътна с усилие.
— Разбира се — каза тя. — Но пенсията й бе орязана, както знаете.
— Моля?
— Значи, не сте разбрали? — изненада се Мария Флор. — Заради кризата освен съкращения на заплатите и орязване на субсидиите правителството намали и пенсиите. Кризата отне почти десет процента от тези пари, разберете. — Тя се поколеба. — Не кризата. Всъщност ние. Започнахме да получаваме по-малко пари, а разходите ни са същите. — Мария Флор поклати глава и тъжно въздъхна. — Ах, това наистина е проблем! Знаете, че не съм собственичка на дома, а само директор. Собствениците ми обърнаха внимание на този въпрос и… с две думи, трябва да го разрешим. Тук има няколко души, които са в същата ситуация, не е само майка ви. Затова… помолихме семействата да възстановят липсващата част от парите.
Когато приключи със своята пледоария, Мария Флор отмести поглед встрани, очевидно засрамена от онова, което току-що бе поискала.
— Бих ви дал тези пари с удоволствие — отвърна Томаш, объркан от ситуацията, в която беше поставен. — Проблемът е, че останах без работа.
Събеседницата му закри устата си с ръка.
— Ах! — възкликна тя ужасена. — Не може да бъде!
— Истина е — увери я той. — Отново заради кризата, факултетът, където преподавах, трябваше да освободи нещатните преподаватели. Тази чистка включваше и мен.
Настъпи тишина, докато директорката на дома обмисляше новината и усложненията, които би могла да донесе.
— Искате да кажете, че… че ви е невъзможно да покриете необходимата сума?
Въпросът бе насочен директно към проблема и Томаш трябваше да си поеме дъх, преди да отговори.
— Е… разполагам с малко спестени пари — каза той. — Освен това сега получавам обезщетение за безработица. Това ми дава известни възможности.