Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
Полуизвърнат назад, за да разговаря със спътника си на задната седалка, Филипе отново подхвана темата.
— Нека довърша разказа си за вашия проект за обувна фабрика. — Той направи драматична пауза. — Ами ако португалската държава ви помогне? Ако ви даде половината пари за машини? Ако плати обучението на работниците ви? Ако намали данък IRC Тогава вие щяхте да си направите сметката отново и… хоп! Да разберете, че ще имате печалба!
— И вече мога да започна бизнес в Португалия.
— Разбира се! Това трябваше да направят, вместо да пръснат всичките пари за бетон. Вижте какво са направили ирландците. През 1960-а Ирландия е била четвърта по бедност в Европа. Но през 1994 се е сдобила с министър на финансите на име Руайри Куин, който променил тази участ. Господин Куин решил да свали драстично данъците за фирмите.
Алешандре почти подскочи на задната седалка.
— Това е неолиберализъм! — възкликна той с обвинителен тон, възмутен от дън душа. — Именно тези неолиберални идеи ни докараха до това положение!
Филипе го изгледа неодобрително.
— Тези приказки за неолиберализма са етикети, предназначени да смутят критиците и да предотвратят всяка една реформа — обясни той. — Всъщност господин Куин е бил социалист.
— Вдигна пръст, за да подчертае смисъла на думите си. — Социалист, разбирате ли? Също както и германският канцлер Герхард Шрьодер, който през 2003-та намали реалната заплата и съкрати социалните разходи, за да възстанови конкурентността на немската икономика. — Свали пръста си. — Оказва се, че господин Куин е бил успешен търговец на автомобили, което му позволило да разбере как работи светът на бизнеса. Какво направил той? Държал държавните разходи под железен контрол и това му дало възможност да осъществи революционен експеримент: намалил корпоративния данък на дванадесет и половина процента.
— Неолиберализъм!
— Не говорете глупости! — смъмри го Филипе. — В действителност господин Куин проумял нещо елементарно: ниските данъци привличат големи инвестиции. Залогът бил изцяло печеливш. Ирландците се втурнали да правят бизнес, Ирландия привлякла инвеститори от цял свят, към страната започнали да валят пари като из ведро, работните места се увеличили, икономиката започнала да се развива. Когато Куин дошъл на власт, ръстът на БВП на Ирландия бил 2,5 процента. С драстичното намаляване на корпоративния данък БВП скочил на повече от десет процента. Въпреки че прибирала по-малко данъци, ирландската държава започнала да събира повече пари; така Ирландия станала по-богата от гледна точка на БВП per capita[40] от Германия и Съединените щати.
— Така, така… — промърмори Алешандре, като свъси вежди. — Нима Ирландия не е в криза сега?
— По други причини, които нямат пряка връзка с ирландската икономика, а с влиянието на вноса на стоки от нововъзникващите пазари, с евтините кредити, които надуха балона на недвижимите имоти, и преди всичко с безотговорното поведение на банките. Важното в примера с Ирландия е положителният ефект от намаляването на корпоративните данъци върху икономиката като цяло и значението на бизнеса за икономическата стабилност на една страна. Проблемът на Португалия е, че тук съществува една антибизнес култура. Предприемачите са третирани като врагове и съперници, наказвани са заради това, че са бизнесмени и търсят печалба. С този си начин на мислене държавата буксува.
Алешандре не отстъпваше.
— Предприемачите са безскрупулни експлоататори — произнесе той с апломб. — Една упадъчна класа, която живее благодарение на потта на работниците. Големият капитал изсмуква народа. Големите предприемачи искат само да захапят колкото се може повече от…
— Кой говори за големи предприемачи? — прекъсна го Филипе. — Първо трябва да приключим с анатемата, която нашата култура е наложила на бизнеса. Дали предприемачите ни са зле? Да. Впрочем само така можем да обясним огромния частен дълг в Португалия. Но каквито и да са като цяло, те са, които създават богатството, а не държавата. От друга страна, е добре да си спомним, че богатството на една страна не се прави само от големите предприемачи, драги.
40
Латински израз, който буквално означава „на глава“, използван в социалните и статистическите науки като икономически индикатор — на глава от населението. — Б. пр.