Ръката на сатаната

А Декарабиа добре познаваше производителя на тази firewall. Беше го видял, изучил, тествал. Разбил.

— Детска игра — възкликна той, преливайки от самодоволство пред своя подвиг.

Пое дъх, събирайки сили за втората част на операцията. След като вече бе влязъл в системата, трябваше да свърши работата си и да се оттегли, без да го забележат — като истински бракониер. Качи снимка на мишената си във вътрешната мрежа на банката и натисна search. На екрана се появи миниатюрен пясъчен часовник — сигнал, че компютърът извършва търсенето. След няколко секунди на екрана изплува файлът на някакъв клиент — отдолу се виждаха извлеченията по сметката му с име и снимка над тях.

Филипе Мадурейра.

— Пипнах те! — възкликна Декарабиа, размахвайки юмрук във въздуха като спортист, спечелил първото място.

Беше той.

Разгледа файла и се съсредоточи върху движенията по сметката. Допреди месец всички операции бяха концентрирани в Хага. След това бяха теглени пари от Париж, веднъж от Ница, два пъти от Флоренция и един път от Рим; очевидно ставаше въпрос за маршрута на бягството му. След това се появи опит за трансакция от банка на Виа дел Корсо[42], която беше отхвърлена. Тогава достъпът до сметката бе блокиран. Последните два опита бяха регистрирани през последните 48 часа. В Лисабон.

Точно те го интересуваха.

Кликна върху реда с последните две трансакции и изображението върху екрана се промени, зареждайки страница, която показваше заявените суми, дати, часове и преди всичко местоположението на банкоматите, където бяха направени опитите. Сравни редовете и разбра, че и двете операции бяха извършени в интервал от 24 часа от един и същ банков клон.

Един и същ.

Това откритие отекна в ума на Декарабиа; тази информация му бе най-полезна. Облегна се назад и присви очи; мозъкът му работеше като суперкомпютър, а мисълта му преценяваше следата и анализираше нейното значение.

— Криеш се близо до тази банка — заключи той, докато замислено потъркваше брадичката си. — О, ти си… ти си… — Направи гримаса. — Вероятно познаваш някого там. Роднина, приятел…

Неканеният гост обмисли няколко възможности. Мишената беше близо, надушваше я, но още не бе стигнал до нея. Все още не. Трябваше да затегне обръча и да организира засада, но за да го направи, трябваше да узнае още едно нещо. Едно-единствено нещо. Как да открие къде се намира човекът, който помагаше на мишената?

Мисли няколко минути по въпроса, преценявайки и отхвърляйки различни идеи; някои от тях бяха добри, но бързо се появиха препятствия, които ги направиха невъзможни. Въпреки това не се отказваше: не можеше да се откаже, това бе немислимо. След като отхвърляше една възможност, обмисляше следващата, а когато и тя се проваляше, идваше трета, четвърта… Обмисли всичко, което бе необходимо, за да постигне крайната си цел.