Танц с дракони

Плум се изкиска.

— Да, но думата на един наемник не струва и пет пари.

„Вашата — помисли Тирион. — И слава на боговете, че е така.“

— Вярно, но няма да съм наемник, докато не се подпиша в книгата ви.

— Скоро ще е — увери го Кафявия Бен. — След като подпишем всичко тука.

— Горя от нетърпение.

Искаше му се да се изсмее, но това щеше да развали играта. Плум се забавляваше, а Тирион нямаше намерение да му развали забавлението. „Нека си мисли, че ме е надупил и ме шиба в задника, а пък аз ще си купувам стоманени мечове с хартиени дракони.“ Върнеше ли се някога във Вестерос, за да си вземе каквото му се полагаше по рождено право, щеше да разполага с всичкото злато на Скалата на Кастърли, за да изпълни обещанията си. Ако не, какво пък — щеше да е умрял, а новите му братя можеха да си избършат задниците с тия хартийки. Някои можеше и да идат в Кралски чертог с драскулките в ръка и с надеждата да убедят милата му сестра да плати. „Да можех да съм хлебарка в чергите, за да видя това.“

Вписаните думи се промениха някъде от средата на купчината. Бележките за сто дракона бяха за сержантите. Сумите под тях изведнъж станаха по-големи. Тирион вече обещаваше да плати на приносителя хиляда златни дракона. Поклати глава, засмя се и подписа. И още веднъж. И отново.

— Е — попита той, докато драскаше подписа си, — и какви ща са ми задълженията в дружината?

— Твърде грозен си, за да станеш любимото момче на Бококо — рече Каспорио. — Но може да свършиш работа като събирач на стрели.

— И още как — отвърна Тирион. — Дребно човече с голям щит направо ще побърква стрелците. Един по-умен от теб ми го каза веднъж.

— Ще работиш с Мастилницата — каза Кафявия Бен Плум.

— Ще работиш за Мастилницата — уточни Мастилницата. — Поддържане на счетоводни книги, броене на пари, писане на договори и писма.

— С удоволствие — рече Тирион. — Обожавам книгите.

— Какво друго може да правиш? — изсумтя презрително Каспорио. — Виж се само. Не си годен за бой.

— Някога отговарях за всички канали в Скалата на Кастърли — каза скромно Тирион. — Някои бяха запушени от години, но бързо ги отпуших. — Топна отново перото в мастилницата. — Бих могъл да надзиравам лагерните ви жени. Не може да позволим на мъжете да им е запушено, нали така?

Шегата не допадна на Кафявия Плум и той изръмжа:

— Стой настрана от курвите. Повечето са със срамната болест и освен това много дрънкат. Не си първият избягал роб, записал се в дружината, но не искам да те виждат. Ще си стоиш вътре и ще си акаш в гърненцето. Прекалено много очи има по нужниците. И без мое разрешение няма да излизаш от лагера. Може да те облечем в стомана на скуайър и да се правим, че си момчето на Джора, но все някой ще разбере. Щом вземем Мийрийн и тръгнем за Вестерос, може да се перчиш колкото щеш в злато и пурпур. Но дотогава…

— … ще живея като змия под камък и няма да гъкна. Имаш думата ми за това.

„Тирион от дома Ланистър“, подписа отново с размах. Оставаха още три разписки, различни от останалите. Бяха на фина хартия, поименни. За Каспорио Милостивия десет хиляди дракона. Същото за Мастилницата, чието истинско име се оказа Тиберо Истарион.