Силата на сянката

Колелетата хлътнаха в голяма дупка и Елейн едва не си прехапа езика.

— Не е съвсем като да стоиш на палубата — сви рамене Егеанин.

Нинив направи лека гримаса и се опита да се отдръпне от сеанчанката, но се оказа, че е трудно да го направи, без да падне в скута на Елейн.

— Смятам да поговоря с господин Бейл Домон — промърмори тя многозначително, все едно че идеята за колата не беше преди всичко нейна. Поредното друсване затвори устата й.

Трите бяха облечени в бозави дрехи от тънко изтъкана вълна, но груби и не особено чисти — рокли на бедни селянки, приличащи на безформени чували в сравнение с вталените коприни по вкуса на Рендра. Бегълки от околностите, мъчещи се да си изкарат прехраната както могат. На такива трябваше да приличат сега. Облекчението на Егеанин още щом видя роклите беше повече от очевидно и също толкова странно, колкото присъствието й в колата в момента. Елейн нямаше и да допусне, че второто е мислимо.

Твърде дълго бе продължила дискусията — така го нарекоха мъжете — в Залата на падащите цветенца, но тя и Нинив успяха да парират повечето от глупавите им възражения, а не толкова глупавите пренебрегнаха. Налагаше се двете да проникнат в двореца на панархесата, и то колкото се може по-скоро. Тъкмо тогава Домон изказа поредното си възражение, далеч не толкова глупаво, колкото предишните.

— Не може да влезете в палата сами — замърмори брадатият контрабандист. — Викате, че няма да прелеете, освен ако не се налага, та да не ги предупредите онези черни Айез Седай. — За Отстъпницата всички избягваха да споменават. — Значи ви трябва малко мускул да завърти тоягата, ако се наложи, пък и очи, да ви пазят откъм гърба. Мене там слугите ме познават. Нали и на панархесата нося подаръци. Ще дойда с вас. — Той поклати глава и изръмжа. — Карате ме да си сложа врата на дръвника, само щото ви оставих във Фалме. Късметът да ме изприщи дано, ако не е тъй! Е, сега ще го направя и не можете да ми възразите на туй! Тръгвам с вас.