Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
— Преди няколко минути профуча откъм кухнята — отвърна тя. Това бяха думите, но тонът й подсказа, че още не е свършила с него и с леглото.
— Изглеждаше ли… ранен?
— Да — отвърна тя бавно. — Залиташе и притискаше нещо до гърдите си под палтото. Превръзка, като че ли. Госпожа Конгар е в кухнята, но доколкото разбрах от нея, той едва не я съборил. Ти как разбра?
— Сънувах го. — Скосените й очи блеснаха опасно. Нямаше какво да му мисли. Тя знаеше за вълчия сън; да не би да очакваше да й го обяснява тук, та да го чуят Байн и Чиад, да не говорим за Ейрам и Лоиал? Е, може би не и Лоиал — той беше така погълнат в бележките си, че и стадо овци да нахлуеше в гостилницата, пак нямаше да забележи.
— Гаул?
— Госпожа Конгар му даде нещо, за да заспи, и мехлем за налагане на крака. Когато Айез Седай се събудят, някоя от тях ще го Изцери, ако решат, че е достатъчно сериозно.
— Ела да седнем, Файле. Искам да направиш нещо за мен. — Тя го изгледа подозрително, но се остави да я отведе до един стол. Щом седнаха, той се наведе над масата, стараейки се да придаде на гласа си сериозност, но не и тревога. В никакъв случай тревога. — Искам да занесеш съобщение до Кемлин от мен. По пътя би могла да известиш хората в Стражеви хълм за положението тук. Всъщност за тях може би ще е най-добре, ако прехвърлят река Тарен преди да се е свършило. — Дотук прозвуча както трябва — съвсем между другото; ей така, подхвърлено мимоходом. — Искам да помолиш кралица Мургейз да прати тук част от кралската гвардия. Знам, че това, за което те моля, е опасно, но Байн и Чиад могат да те отведат до Таренов сал, а салът все още си е там. — Чиад се надигна и го загледа тревожно. Какво толкова я разтревожи?
— Не е нужно да го оставяш — каза й Файле и айилката кимна и отново приседна до Гаул. Чиад и Гаул? Та нали те бяха кръвни врагове? Тази нощ май всичко изглеждаше сбъркано.
— Пътят до Кемлин е дълъг — продължи тихо Файле. Очите й се взираха напрегнато в неговите, но ако се съдеше по израза му, лицето му можеше да мине и за дървено. — Седмици езда, докато стигна, и не знам колко още, докато се добера и убедя Мургейз, после — още седмици, докато се върна с кралската гвардия.
— Толкова можем да удържим — отвърна й той. „Да ме изгори дано, лъжа толкова лесно, колкото Мат!“ — Люк се оказа прав. Навън едва ли има повече от хиляда тролоци. Сънят, нали се сещаш? — Тя кимна. Най-после бе разбрала. — Тук можем да издържим доста дълго, но междувременно те ще палят ниви и ще вършат Светлината само знае още какво. Ще ни трябва кралската гвардия, за да се отървем от тях. Ти си най-подходящият човек за това. Знаеш как да говориш с една кралица, след като си братовчедка на кралица и прочие. Файле, знам, че това, за което те моля, е опасно… — Не толкова опасно, колкото ако останеше. — …Но стигнеш ли сала, пътят няма да е труден.
Не чу приближаването на Лоиал, докато Огиерът не сложи книгата си с бележки пред Файле.
— Прощавайте, че неволно подслушах. Файле, ако ще ходиш в Кемлин, би ли отнесла това? Да се пази някъде на сигурно място, докато дойда да си го прибера. — Той погледна подвързания с кожа том почти нежно и добави: — В Кемлин печатат много хубави книги. Прощавай, че те прекъснах, Перин. — Но големите му като чаени чаши очи гледаха нея, не него. — Името Файле ти отива. Трябва да се рееш свободна, като соколица. — Той потупа Перин по рамото и избоботи дълбоко: — Тя трябва да се рее свободно. — След което отиде до постелята си и се излегна с лице към стената.
— Много е уморен — каза Перин: помъчи се да го изрече като невинна бележка. Глупавият огиер насмалко да развали всичко! — Ако тръгнеш още тази нощ, призори може да си стигнала до Стражеви хълм. Ще трябва да възвиеш на изток — тролоците там са по-малко. Това е много важно за мен… за Емондово поле, искам да кажа. Ще го направиш ли?
Тя го изгледа толкова продължително, че Перин се зачуди дали изобщо смята да му отговори. После се изправи, седна в скута му и го погали по брадата.
— Това трябва да се подстриже. Харесваш ми с нея, но не искам да ти стигне до гърдите.
Той едва не зяпна. Тя често сменяше темата, но обикновено когато усетеше, че губи спора.
— Файле, моля те. Много ми е необходимо да отнесеш това съобщение в Кемлин.
Ръката й стисна брадата му и тя отметна глава, сякаш спореше със себе си наум.
— Ще отида — отрони тя най-накрая, — но искам цена. Все ме принуждаваш да правя някои неща силом. В Салдеа нямаше да съм единствената, която сама го е поискала. Цената ми е… женитба. Искам да се омъжа за теб.