Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
В битката при АНТИЕТАМ през септември 1862 г. Макклелън има двойно числено превъзходство над силите на Южните щати и разполага в резултат от изтичане на информация с копие от секретния план за нападение срещу Мериленд, изготвен от генерал Лий. Но Макклелън отново се доверява на недостоверните данни, получени от Пинкертон, и не може да извлече изгода от своето преимущество над противника.
Самият Пинкертон твърди, че хората му събират достоверни разузнавателни сведения, разпитвайки дезертьори и бегълци и броейки огньовете на временните лагери на противниковите войски. Но така или иначе, фактите са си факти: понякога Пинкертон е преувеличавал противниковите сили до 2 пъти.
Малко по-добре стоят нещата с контраразузнавателната дейност във Вашингтон. Хората му успяват да арестуват няколко тайни агенти на южняците. Но и тук Пинкертон извършва досаден пропуск, освобождавайки хитрата БЕЛ БОЙД, след като лично я е разпитал.
Когато Линкълн уволнява Макклелън заради „мудността му“ и Пинкертон губи своя благодетел, той се пренасочва от бойно разузнаване към борбата със спекулантите.
След оттеглянето му в армията е създадено ИНФОРМАЦИОННО БЮРО под командването на полковник ДЖОРДЖ ШАРП.
(Вж. БЕЙКЪР, ЛАФАЙЕТ.)
След войната Пинкертон подновява операциите на детективското си бюро, което се разраства, и открива представителства в цялата страна. „Пинкертоните“ стават особено известни не само като детективи, но и с работата си по разпръскване на стачки.
Пинкрут
Вж. ПУЕБЛО.
Пинчър, Чапман
Британски репортер и специалист по журналистическо разследване, написал книга, в която има обвинения по адрес на бившия генерален директор на британската Служба за сигурност (МИ–5) РОДЖЪР ХОЛИС в това, че е бил съветски агент.
През 1976 г. Пинчър, вече известен британски журналист, пишещ статии на военноотбранителна тема, замисля да напише книга, създадена на базата на твърденията на бившия министър-председател Харолд Уилсън, че британската Служба за сигурност е възнамерявала да го свали от поста му. След като от тази идея не излиза нищо, Пинчър написва „Техният занаят е предателството“ („Their Trade Is Treachery“, 1981). Книгата се превръща в сензация поради обвиненията срещу Холис, който е бил генерален директор на МИ–5 от 1956 до 1965 г. (починал през 1973 г.). Пинчър смята, че самият Холис е съветски агент и че именно той помага на КЛАУС ФУКС — друг съветски шпионин, да се оправдае от повдигнатите срещу него обвинения.
В изявление пред парламента министър-председателката Маргарет Тачър опровергава твърденията, че Холис е съветски агент, на основание, че срещу него не са намерени никакви улики. Но шумът около книгата на Пинчър с това не заглъхва.
Един от източниците му е бившият офицер от МИ–5 ПИТЪР РАЙТ. Събирайки допълнителни доказателства, Пинчър написва книгата „Твърде секретно, твърде дълго“ („Too Secret Too Long“, 1984), в която подновява обвиненията срещу Холис. Райт, който вече е пенсионер и се намира в Тасмания, Австралия, по-късно пише „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987) — книга, която британското правителство се опитва да спре. Райт повдига същите обвинения срещу Холис.
Барон Виктор Ротшилд — учен, индустриалец и бивш офицер от МИ–5, плаща на Райт, за да пристигне в Англия и да се срещне с Пинчър. Тази постъпка на Ротшилд поражда подозрения в пресата, че по този начин той се опитва да вземе под свой контрол информацията с надежда да отстрани слуховете, че и той самият е сътрудничил на руснаците. На 3 декември 1986 г. в писмо, публикувано в Дейли телеграф, Ротшилд настоява генералният директор на МИ–5 „да заяви публично, че разполага с неопровержими, подчертавам, неопровержими доказателства, че аз никога не съм бил съветски агент“. Два дни по-късно Тачър заявява: „На мен ми съобщиха, че не разполагаме с улики, че той когато и да било е бил съветски агент.“ Ротшилд умира на 80-годишна възраст, но по въпроса за възможната му връзка с руснаците така и няма окончателна яснота.