Гай-джин

Йоши бе проточил шия от пода и се озърташе обезумяло в очакване на следващото нападение. Придърпа крака под себе си, за да щурмува или да загине. Всичко ставаше толкова бавно. Мозъкът му се пръскаше при мисълта, че бе сгрял змия в пазвата си. Тогава съзря ръката на Сумомо с втория шурикен — колко ли й остават още? Устните на девойката се бяха разтегнали от напрежение и разкриваха снежнобелите й зъби…

Моментното вцепенение свърши.

Сумомо се поколеба, предвкусвайки убийството му. Беше се забавила прекалено много. Видя, че Койко излиза от вцепенението си и в ръката и се появява ножът. Сумомо инстинктивно се прицели в нея, сепна се, подвоуми се, отново се прицели в Йоши и понечи да метне стоманения кръг, но в този миг Койко залитна напред, препъна се в края на дрехата си и се просна на пода по очи.

Въртящият се шурикен се заби в гърдите на Койко, тя извика и това даде възможност на Йоши да се метне към момичето. Той я сграбчи за глезена и я повали, потърси с ръце гърлото й, но тя се изплъзна гъвкаво като змиорка и бръкна за последния си шурикен. Преди да успее да го измъкне, железните пръсти на мъжа се вкопчиха в кимоното й, откъснаха половината ръкав и я забавиха. Тя отново се извъртя от хватката му и скочи на крака, но и той бе сторил същото.

Сумомо нададе смразяващ боен вик, сви ръка и хвърли. Йоши би трябвало да е пронизан, мъртъв… но дланта й всъщност бе празна, а мятането бе просто лъжливо движение за отвличане на вниманието му — последният шурикен така си и остана заклещен в неотпраната част от ръкава.

Докато го търсеше опипом, шоджи зад гърба й рязко се отвори.

— Бързо — извика Сумомо на влезлия войник и посочи към Койко, която се извиваше и стенеше на пода. По този начин хем го обърка, хем го упъти в неправилна посока. Той се втурна напред, а тя изтръгна сабята от ножницата му, издигна я и го съсече, като в същия миг се извърна към Йоши. Но той бе отскочил назад, рипна над проснатото, гърчещо се тяло на Койко и направо през затворения шоджи хукна към вътрешната стая за сабите си. Сумомо свирепо се завтече по петите му.

Сабята му със съскане се изплъзна от ножницата. Той се обърна, с все сила отби първия удар и се извъртя в затвореното пространство. Сумомо отново го нападна безстрашно и той пак парира удара. Преценяваха се един друг. Последва вихрушка от удари — тя въртеше сабята безупречно, той също.

Сега пък нападна Йоши и бе отблъснат. Двамата обиколиха в кръг и девойката гърбом се стрелна през шоджи, за да спечели пространство. Той я следваше неотстъпно и двамата отново взеха да обикалят в кръг и да търсят пролука в защитата на другия. Отвън долетяха викове. Охраната се струпваше на прага, препречен от ранения самураи. Осъзнала, че няма никакво време, Сумомо усили натиска, впусна се напред, завъртя се, за да застане с гръб към вратата. Нахвърлиха се един срещу друг, нападаха и отбиваха ударите, пак нападаха и отново отбиваха ударите. Йоши се изви, та да я принуди да си сменят местата, но загуби инициативата.