Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Майсторите на желязо бяха сурови, взискателни работодатели, но не бяха съвсем безсърдечни чудовища. Вярно, те смятаха пленените мюти за малко по-добри от животни, но им разрешаваха свободно да се съвкупяват и онези, които вършеха една и съща работа, имаха право да създават семейство. Господарят можеше да пожертва няколко седмици работа на полето през последните дни от бременността на мютките, но децата „железен крак“ бяха желано попълнение на работната сила. Те не само бяха безплатна доставка, те бяха и растяща придобивка. За пощальоните това означаваше, че през свободното от работа време им беше позволено да поддържат любовни връзки с мютки, работещи в кухните, баните и пералните или навсякъде другаде, където се ползваха техните услуги. Езерото беше на около четири мили — което определено беше извън определените граници. Ако Стив беше хванат от нощния патрул, щеше да има големи неприятности, но извади късмет.
Следващата нощ Стив можа да изпрати първото си съобщение на главнокомандващия Карлстром, ръководителя на АМЕКСИКО. С помощта на малката игла той включи диагностичната програма да провери функционирането на предавателя, после набра позивния си сигнал и подробности за настоящото си местонахождение. Последва резюме от информацията, която беше дал на Сайд-Уиндър, и новината, че е установил контакт с двете оставащи цели. Завърши с трибуквен код, изискващ потвърждение на предаването, приключи, както беше започнал, с „ХГ-ФР“, и натисна бутона за автоматично излъчване.
Знаеше, че апаратът ще предава съобщението му през равни интервали през следващите два часа между 22.00 и 24.00. Сглоби ножа, върна го на скришното му място и легна да спи.
Тъй като не можеше да разбере как едно радио с такъв ограничен обхват може да предаде съобщение чак до Федерацията, Стив заключи, че Първото семейство е инсталирало радиорелейни станции на територията на Ни-Исан. В своето невежество той мислеше ограничено. Няколко самолета АМЕКСИКО от непознат на Стив тип непрекъснато летяха по зададени маршрути и електронните им уши бяха насочени към земята.
Полетите бяха започнали преди петдесет години, но присъствието на самолетите в небето беше останало неоткрито от майсторите на желязо поради голямата височина, на която летяха. На пет мили над повърхността те фактически бяха невидими от земята и не можеха да се чуят, защото специално проектираните тънки крила им позволяваха да планират тихо над територията на Ни-Исан от Апалачите до океана. Над водата те включваха двигателите, за да възстановят загубената височина, след това тръгваха по обратния път, като записваха съобщенията на агентите, засичаха местонахождението им и им предаваха инструкции от АМЕКСИКО.
Следващия ден работата на Стив го отведе на запад до едно място, известно като Спрингфийлд — сто и четирийсет мили в двете посоки, което означаваше, че ще трябва да прекара три нощи далеч от базата. На връщане той ускори темпото на влизане и излизане от О-сейса, така че когато стигна до Херън Пул, имаше аванс почти четиридесет и пет минути.
Отново извади късмет. Кадилак работеше в къщата и го видя през отворените паравани. Както и предния път, мютът го поздрави дружелюбно, но предпазливо. Стив реши да не проваля работата и да не споменава, че е видял Клиъруотър и е прекарал два часа в леглото й.
Кадилак го отведе до чертожната маса и известно време обсъждаха как най-добре да преработят съществуващия модел в двуместен. Разговорът им беше прекъснат, когато извикаха Кадилак да реши някакви проблеми в работилниците. Като обеща да се върне скоро, той остави Стив самичък в кабинета — каза му да си запълни времето, като подготви идеите си за преработката.
Стив го направи, но се възползва и от възможността да извади радионожа изпод подплатата на пощенската си торба. Провери паметта и намери кратко поздравително послание от Карлстром, потвърждаващо, че съобщението е получено.
Посланието съдържаше също предложение за помощ и смразяващия ред: „НЕ СЕ ТРЕВОЖИ ОТ ДЪЛГИЯ ПЕРИОД НА РАДИОМЪЛЧАНИЕ; СЕСТРА ТИ НИ ПОЗВОЛЯВА ДА ПОДДЪРЖАМЕ ВРЪЗКА С ТЕБ; МАЙК X-РЕЙ УАН“. Позивната на Карлстром. Това беше напомняне, че животът на Роз и на неговите родители-настойници все още виси на косъм. И ако сестра му все още четеше ума му в моменти на стрес и силни емоции, както го беше правила по-рано, това означаваше, че Първото семейство го следи непрекъснато.