Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Стив слушаше съсредоточено, докато тя разказваше как използва силите си да влияе върху ума на генералния консул. Изглежда, това беше шансът, който търсеше. Той се върна към споразуменията си с мъжа в черно.
— Работата е там, че аз не му вярвам. Затова, когато дойде времето, ти трябва да си с нас в Херън Пул. Не мога да ти кажа как или кога, но ако успея да направя всичко, което се иска от мен, ще стане публичен скандал. И майсторите на желязо ще връхлетят върху нас като лавина. Единствено твоята магия със земята може да ни спаси.
— Знаеш, че ще направя всичко, което поискаш.
— Знам. Но това е все още много далеч. Никой от нас няма да може да отиде никъде, ако аз не проникна в Херън Пул и не започна работа. И това ни изправя пред друг проблем. Динките търсят из Ни-Исан трекери, които умеят да летят… а аз съм нашарен като мют.
— Отива ти.
— Не ме разбирай погрешно. Нямам нищо против това. Ти трябва да го разбереш по-добре от всеки друг. Аз донесох сапунени листа, но човекът в черно ги взе и изглежда, няма намерение да ми ги върне. Ти имаш ли?
— Малко… но не достатъчно да изчистиш цялото си тяло.
Стив изруга под нос.
— Няма значение… ще ми ги дадеш ли?
— Сега ли ги искаш?
— Не, по-късно. Мислех си, щом можеш да внушаваш на То-Шиба, може би ще можеш да го накараш да ме премести в Херън Пул.
— Като какъв… като трекер?
— Не, това е доста рисковано. Нямам документ за самоличност. Те ме хванаха дегизиран като мют, затова трябва да остана такъв, докато не видя как ще потръгнат нещата. След това може би ще се променя.
— Тогава какво да му внуша да направи?
— Внуши му да нареди да се направи проверка на пощенската станция и на всички, които работят там — включително пощальоните. Искам да ме извади и да ме прехвърли към домакинския персонал на Кадилак. Няма значение на каква работа.
— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
Стив тихо се засмя.
— Не се тревожи. След три месеца, прекарани на нива А до колене в канални мръсотии, мога да се справя с всичко, с което ме натовари Кадилак. Малко унижение никога не е навредило никому… а възможността да ми заповядва ще го направи щастлив. — Той я хвана за раменете. — Знам, че това изисква много, но… можеш ли да го направиш заради мен?
— Мога да опитам. — Тя се пресегна и сключи ръце зад врата му.
— Е, това е много по-добро от другите идеи, които се въртяха в главата ти.
— Колко пъти трябва да ти казвам? Той не означава нищо за мен! — Тя се опита да го дръпне да легне, но той не се поддаде.
— А какво ще кажеш за Кадилак?
— Ние израснахме заедно… като брат и сестра. Споделяхме радостите, помагахме си в битките. Никога няма да мога да скъсам връзките, които ни свързват. Но той се нуждае от моята сила, не от любовта ми.
Стив не издържа на дърпането и легна до нея.
— Толкова много неща имам да ти кажа…
— Шшштт… — Клиъруотър изтегли завивката над двамата. — Допирът на кожата ти до моята ми казва всичко, което трябва да знам. Прегърни ме, облачни воине, толкова малко време ни остава…
— Но има неща, които трябва да обясня…
Клиъруотър запуши устните му с целувка.
— Нека се махнем от света, любов моя — прошепна тя. — Ние сме като две листа през сезона на Жълтеенето, отнесени от западния вятър. Нашите животи са били оформени много преди изливането на духовете ни в утробите на нашите майки. Колелото се върти. Пътят е начертан. И ние трябва да вървим по него, където и да ни отвежда…
Тялото й се сля с неговото.
Крристофър!
Когато Стив излезе на брега, където беше оставил дрехите си, оставаше опасно малко време до разсъмване. За щастие не трябваше да отива далеч. Езерото с двата острова лежеше на западната граница на владението на генералния консул, а главната пощенска станция, към която беше назначен, се намираше близо до официалната резиденция на То-Шиба. Трябваше да мине под стените на казармата, където бяха разквартирувани войските на правителствения полк, но успя да го направи, без да го видят, и се върна в спалното помещение на пощальоните преди някой да е станал. Пощальоните, като всички мюти в Ни-Исан, не бяха заключени през нощта. Наказанията при опит за бягство бяха толкова сурови, че само глупаците се опитваха да избягат. Тъй като службата на пощальон носеше привилегии, за които можеше само да се мечтае, се предполагаше, че никой мют, достатъчно щастлив да бъде избран за тази работа, няма да направи нищо, което да го върне на бунището.