Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Какво ще правиш?
— В момента това зависи от Кадилак. Той ми каза, че има проблеми с построяването на двигател, така че… предложих да му помогна. Това е за начало. Ако съм до него, може би ще мога да го придумам. Между нас двамата, не искам да остана нито ден повече, отколкото трябва, но ако всичко мине добре, животът ще е по-прост.
— Какво ти отговори той?
— Е, не каза „да“, но пък не каза и „не“. Въпреки всичко, което се случи, той все още, изглежда, има силно желание да източи ума ми. — Стив се засмя тихо. — Искам да кажа малкото, което все още не е източил.
— Яд ли те е за това?
— Нееее… това прави нещата по-интересни. Работата е, че се надявах да сте заедно, така че ти да можеш, знаеш… да го убедиш. Да го накараш да види смисъла. Но…
— Той вече не ме слуша. Управляват го демони, влезли в главата му.
— Да… — „Това важи за всички ни — помисли си Стив. — Дори ти имаш по-тъмна страна от тази, която познавам. Това… нещо, което ни свързва, това чувство, което ми е толкова трудно да контролирам… къде води то? Ще ни даде ли сила да извървим целия път до върха… или ще унищожи и двама ни?“ Завивката беше съблазнително тънка и винаги, когато крайниците им се докоснеха, тялото му изтръпваше от главата до петите. Времето щеше да покаже по кой път бяха тръгнали, но дори ако тя щеше да е смърт за него, той не можеше да измисли по-сладък път, по който да тръгне.
„Стегни се, Брикман! Не се разсейвай!“
Той се отдръпна от нея и легна по корем, сърцето и слабините му биеха в такт срещу дюшека. Когато успя да спре надигащата се вълна, каза:
— Виж сега. За Кадилак. Има нещо, за което трябва да се разберем. Ако не можем да го убедим да напусне доброволно Ни-Исан, трябва да направим невъзможно да остане тук. Разбираш ли какво искам да кажа?
Клиъруотър отхвърли завивката, обърна се към него и легна до дясното му рамо. Стив почувства гърдите й да докосват кожата му — почувства сърцето й да бие под рамото му. Тя прокара ръка по врата му, после по гърба и долепи уста до ухото му.
— Направи онова, което си длъжен да направиш…
Стив стисна бедрата си, притисна се към дюшека и се опита да мисли спокойно.
— Аз имам план. Е, няколко полусурови идеи. Дали те ще проработят, или не зависи какво ще се случи през следващите няколко седмици. — Той спря задъхан от смесица от удоволствие и разочарование. — Хей! Чакай малко. Това е важно!
Ръката на Клиъруотър се върна невинно на врата му. Дясното му рамо беше притиснато уж невинно между гърдите й, но останалата част на тялото й от гръдния кош надолу беше все още под завивките. Стив почти не можеше да мисли за истинската причина за среднощното си плуване. Като се преструваше, че не забелязва какво правят зъбите и езикът й с ухото му, той й разказа за предложението на мъжа в черно: нейният живот срещу смъртта на генералния консул. Гризането на ухото изведнъж спря. И когато той стигна до подробностите за смъртта на То-Шиба, тя се отдръпна.
Стив се надигна на лакът и я погледна. Луната навън беше достатъчно ярка, но вътре в стаята беше твърде тъмно, за да види ясно лицето й.
— Мисълта за неговата смърт ли те разстрои?
Тя протегна ръце към него.
— Не. Страхувам се за твоя живот. Когато дойде времето, нека го убия аз.
— Не — каза Стив. — Това ще застраши живота ти. Ако нещо се случи с мен, ти ще можеш да помогнеш на Кадилак да избяга. Но ако изгубим теб, всичко ще се провали. Никой от нас няма да има шанс.
— Нищо лошо няма да се случи! Не съм ли родена, както и ти, в сянката на Талисмана? Мистър Сноу каза, че Кадилак и аз сме мечът и щитът на Талисмана. Неговата сила тече чрез мен.
— Знам. На това разчитам. Но трябва да използваме тази сила в подходящото време. — Той целуна върха на носа й. — Оценявам предложението ти, но аз трябва да го направя по начина, по който искат те. — Гласът му стана твърд. — Освен това така ще се чувствам много по-спокоен.
Клиъруотър го погали по лицето.
— О, облачни воине, ти нямаш никаква причина да ме ревнуваш от някого. Дори Кадилак не е изживял онова, което изживяхме ние! Майсторът на желязо притежава тялото ми… не сърцето и душата. Аз бях празен съд, лишен от всякакво чувство… и въпреки това той ми казва, че аз съм жената на неговите сънища. И аз наистина съм това за него — сън… нищо повече. По-голяма част от онова, което той мисли, че прави с мен, става в главата му.