Архивът на Берия

На този етап работата ми се струваше изненадващо проста. Нямах никакви проблеми със сюжета, тъй като всички факти ми предоставяше Борис — често пъти дори без да му се налага да рови в своите източници, — а при описанието на характерите Борис отново ми се притичаше на помощ, обикновено с кратка цветиста характеристика на един или друг от приближените или враговете на Берия: примерно „дебелобузеста гадина“, „подсмърчащ сополив бюрократ“ и т.н. В същото време с известно притеснение долавях, че започвам да влизам в кожата на моя човек и да усещам известна наслада от циничната греховност на нашата съвместна творба. Изпитах — много по-силно отколкото при всеки друг герой от романите ми — някакво особено сливане с Берия, с неговия безпощаден опортюнизъм, примесен със земна страст, с презрението му към ближния и дори към партията, на която е служил и с която нерядко си е служил, с целенасочения му стремеж към властта и удоволствията. Струваше ми се, когато препрочитах написаното, че Берия не би останал съвсем недоволен от тези „дневници“: те биха удовлетворили неговата самонадеяност.

От друга страна, веднага след като покажех на Борис някой от последните си еротични опуси, цялата му личност се променяше. Наставническите обноски изчезваха, той изпадаше в почти женска пасивност и ме караше да чета на глас, а през това време огромните му бедра в раираните бермуди клатеха стола, устата му се отпускаше и малко оставаше да му потекат лиги при всяка дума.

От време на време се опитваше все пак да си възвърне доминиращата „мъжка“ роля в онова, което бяхме започнали да наричаме „развратните сцени“, но само за да даде някакви предложения.

— Напиши как прелъстява една дебела циганка, певица в московския цигански театър — рече той една сутрин, докато си пиеше кафето. — Напъхал се анонимно в театъра, защото той е леко компрометиращо място, което започва да изпада в немилост още преди декретите на Жданов. Берия праща един от своите хора от НКВД да я му докара и после я чука в кабинета си на „Лубянка“. Направи я едра и знойна! — добави той. — Бедрата и задникът ѝ да са като копринени възглавници! И да речем, малко мирише и затова се полива обилно с евтин парфюм от магазина на Мосторг. След като я оправя, той изхвърля всичките ѝ дрехи в задната стая и ѝ казва да се облече и да се омита. И че ако изтърве и думичка пред някого, ще заповяда да арестуват цялото ѝ семейство и да ги пратят в лагер.