Кодекс 632 [bg]

— Донесете ми от онзи snack66, който ядох тук вчера.

— Foie gras67 с аромат на Armagnac68, сладко от зелени домати и затоплена brioche69 с орехи и смокини?

— That's right70 — каза Молиарти, като кимна развеселен. — И шампанско.

— Може би Louis Roederer от Реймс?

— Точно това. Добре изстудено.

Келнерът се отдалечи и Молиарти потупа приятелски Томаш по гърба.

— И така, Том? Как беше в Рио?

— Cidade maravilhosa — усмихна се португалецът, като подхвана прочутия рефрен71. - Cheia de encantos mil.

— I agree72 — съгласи се Молиарти. — Кога пристигнахте?

— Вчера сутринта. Прекарах цяла нощ в самолета.

— Неприятно, нали?

— Отвратително. Въобще не мигнах.

— Знам как е — каза той и се намръщи. — Напълнели ли сте?

— Ммм… не. Знаете ли, за мен беше изненада, когато се претеглих вкъщи и открих, че съм запазил килограмите си. Не е за вярване след всички онези бифтеци, които изядох.

— Ядохте ли много плодове?

— С тонове. Сокове от манго, маракуя, ананас, много папая на закуска…

— И как искате да напълнеете след всички тези плодове?

— Наистина.

Келнерът се приближи с cookies и бутилка шампанско, която отвори с леко пук; наля няколко златисти пенливи глътки в чашата на Молиарти и се оттегли, за да приготви остатъка от следобедната закуска.

— И така, разказвайте — каза американецът, придавайки си сериозен вид. Опря лакти на масата и събра ръце пред лицето си, допирайки пръсти. — Какво открихте?

Томаш отвори чантата, която държеше до краката си, и извади бележника си, както и някакви документи, които остави на масата.

— Открих нещичко — призна той, докато се навеждаше, за да затвори чантата. Изправи се и погледна събеседника си. — Прегледах внимателно всички книги, които професор Тошкано беше проучвал в Националната библиотека и в Кралската португалска библиотека. Освен това получих достъп до неговите бележки и ксерокопия от документи, част от които се съхраняваха в консулството, за да бъдат предадени на вдовицата, а друга част все още се намираха в сейф в Националната библиотека. А тази сутрин бях в португалската Национална библиотека, за да проверя още нещичко. С други думи, макар и да сме още далеч от окончателни резултати, бих казал, че имаме известен напредък. — Хвърли поглед към бележника. — Предлагам да започнем с преглед на онова, до което, предполагам, е стигнал професор Тошкано в проучването си във връзка с откриването на Бразилия, което, в крайна сметка, представлява и целта на изследването, възложено му от фондацията.

— Okay.

— Както бях информиран, професор Тошкано е трябвало да провери доколко са основателни старите подозрения на историците, че Педро Алвареш Кабрал само е направил официално достояние онова, което други мореплаватели са били открили преди него.