Ключът на Соломон

Погледът на Томаш веднага попадна върху надписа под символа.

— Какво прави моето име тук?

Устните на американеца се разпънаха в усмивка, подобно на ловец, чиято жертва разчита единствено на неговата милост.

— Не го очаквахте, нали?

— Не отговорихте на въпроса ми — настоя историкът, предчувствайки потока от информация, скрита в тази малка бележка. — Какво е това? Защо името ми е тук?

— Това е копие, което ни изпрати полицията в Женева — обясни Кронгард. — Тази бележка е намерена в ръцете на покойния мистър Белами. Смисълът е очевиден, особено имайки предвид вашето посещение през същия лен. Знакът отгоре символизира разпване на кръст. Очевидно мистър Белами е имал предвид своята смърт и под знака е името на човека, който го е убил, когото той нарича the key, или ключа към намирането на неговия убиец. — Американецът размаха бележката. — Този лист хартия, професор Нороня, представлява категорично и неоспоримо доказателство, че вие сте убили шефа на дирекция "Наука и технологии" към ЦРУ.

Томаш се взираше в бележката, осмисляйки всичко, в което бе замесен, което бяха му съобщили и което виждаха очите му. Името му, изписано на бележка, намерена в ръката на жертвата, несъмнено можеше да се приеме за силно компрометиращо доказателство. Знаеше, че е невинен, но как би могъл да обясни подобно нещо? Франк Белами очевидно го бе превърнал в заподозрян и неговото последно послание със сигурност щеше да звучи в главата на съдията в момента на произнасяне на присъдата.

— Сигурен ли сте, че Белами е писал това? — попита историкът, хранейки последни надежди. — Как може да знаете, че това доказателство не е инсценирано от истинския убиец, за да ме натопи?

Американецът показа досието, което държеше в ръката си.

— Знаем, че мистър Белами е истинският автор на това съобщение, защото направихме експертиза на написаните тук думи и внимателно изследвахме хартията и мастилото. Според предварителните резултати, с които разполагам, почеркът безспорно е негов, мастилото съответства на химикалката, която той обикновено носеше със себе си, и единствените отпечатъци по хартията принадлежат именно на мистър Белами. Можете да сте сигурен, професор Нороня, че съобщението наистина е оставено от него.

За изумление и ужас на историка, този път бе попаднал в безизходна ситуация.

— Тогава не разбирам — започна той. — Но съм сигурен за едно: нищо не съм направил.

Кронгард сви рамене.

— Не ме интересуват лъжите ви — каза агентът. — Бъдете така добър да ме придружите.

— Къде?

Американецът определено сметна разговора за приключен. Той хвана професора за лакътя и грубо го блъсна към белия автомобил, паркиран под дъба.

— Вие сте арестуван.