Беглец по равнините
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-033-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
Някакъв влак се изтърколи и премина с рев над главата му. По цяла нощ ли се движеха? Можеше ли просто да си купи билет до следващата спирка и да се вози отново и отново, да се унесе в сън от тракането на релсите и блъскането на вагоните. У дома Еверет се беше возил на нощни влакове. Не очакваше да бъдат по-малко страшни и в този Лондон. Вдигна очи към меките силуети зад замъглените прозорци. Хората се прибираха вкъщи. Вкъщи, в Барнет и Ърлсфийлд, Хароу и Уийлдстън, Хакни и Стоук Нюингтън. Идеята го обзе така внезапно и непоклатимо, че беше болезнено. Иди там. Това е територия, която познаваш. Уличните имена може да са различни, но географията, през която са прокарани, е същата. Може да има Роудинг Роуд №43. Може в задния двор на №27 да има лятна къща, от която ще се получи зимна спалня за един междувселенски пътешественик. Може да има алея „Кучешка наслада“ и частни парцели в края ѝ, парцели с градински навеси, кресла и дивани и всички онези неща, които собствениците на частни имоти донасят, за да заприлича градината им на всекидневна. Ако пък няма нищо такова, може дори да има викторианско гробище с малък параклис в средата. Мъртвите не притесняваха Еверет. Спяха дълбоко и непробудно и никога не хъркаха. Премина още един влак, упътен към предградията. Еверет тръгна целенасочено през дъжда от меко сини искри, право към червения неонов знак с кръг и V на лондонските надземни железници. Вятърът на един друг Лондон въртеше около него вестници като литнали птици.
15.
Момичето се качи на „Свети Павел“. Еверет нямаше да я забележи, ако веднага след като бе влязла във вагона, не се приближи и не седна точно срещу него. Нямаше нужда да го прави. Вагонът беше почти празен. Еверет тъкмо проверяваше картата на Доктор Квантум. Той пъхна възможно най-дискретно таблета в раницата си. Чуха се предупредителни сигнали, вратите се затвориха, влакът ускори с писък на колелата си по надземната линия, която заобикаляше обляната в светлина маса на голямата катедрала и нейния купол. Еверет почувства внезапно сковаване от носталгията по дома. „Свети Павел“ — идентична до последната подробност с катедралата, която познаваше — приличаше на частица от неговия свят, която просто се бе появила в този.
— Какво се пулиш?
Лицето на Еверет почервеня. Момичето си бе помислило, че гледа нея.
— Просто „Свети Павел“.
— Не си ли я виждал досега?
— Ами, да, разбира се… Но наистина гледах катедралата, не теб.
— Значи аз не си струвам пуленето?
Струваше си — Еверет бе длъжен да го признае. Момичето беше изключително. Изключителни бяха дрехите ѝ: клин, напъхан в боти със заострен връх, военна куртка, навлечена върху тениска, прерязана на височината на пъпа. Изключителна беше косата ѝ: голяма афроприческа в чисто бяло. Изключително беше лицето ѝ: Еверет никога не бе виждал по-бледа кожа, по-арктически сини очи. Изглеждаше като скулптура от лед.