Беглец по равнините

Крилото „Нюет“ беше обширна зала под стъклен полуцилиндричен свод. Слънцето се изсипваше върху главите на читателите, сведени над бюрата. От двете страни на помещението имаше дълги лавици. Докато Еверет подминаваше, лицата се вдигаха и мръщеха. Хлапе в справочната библиотека. Той беше виждал странни хора, които прекарват дните си в библиотеките, заети в изследване на генеалогии и исторически събития, поели на пътешествия из миналото, които никога нямаше да свършат, защото с това щеше да изчезне и смисълът на живота им. И в тази вселена не беше по-различно. Библиотеките ти дават власт, обичаше да казва Теджендра.

— Извинете.

Жената на бюрото погледна нагоре с широко отворени очи. Едва ли можеше да изглежда по-шокирана, дори Еверет да беше стрелял с пистолет до главата ѝ.

— Търся телефонния указател.

Тя вдигна костелив пръст и посочи. Еверет се обърна, за да тръгне накъдето му сочеха, и видя, че всички бледи лица на читателите гледат към него. И тогава — едва тогава — го осъзна. От идването си в този свят не бе забелязал нито едно не бяло лице.

По пътя му до лавицата вниманието на Еверет беше привлечено от спретнатите еднакви гръбнаци на енциклопедията. Енциклопедия Британия. На страниците ѝ можеше да провери всички си теории и предчувствия, всички странности на този свят. Щеше да отнеме само секунда. Щеше да провери за номера по-късно. Време беше да задоволи любопитството си. Том 22. Оахака до Оригами. Той отнесе тежкия том до бюрото и разтвори страниците. Oil3. Вж. олио за готвене, подточка масла от рапица, палмови масла, зехтин, животински мазнини: Вж. китова мас, тлъстини, китоловство в Южния Атлантически океан. Нищо за минерални масла. Еверет започна да отгръща страници напред и назад. Не. Нищо за суров петрол. Нищо за химикали, добивани от петрол. Нищо за нефт. Еверет почувства как главата му се замайва. Цяла технологична цивилизация без петрол. Беше видял електрическите коли и влаковете, пилоните за презареждане и паяжината от кабели, обвързващи Лондон в едно, и дори прекрасните, крайно невероятни въздушни кораби — беше вкусил пушека от въглища във въздуха и почувствал как полепва по гърлото му, — при което веднага си бе представил един свят след края на петролния му период. Че са изчерпали запасите си. Но ето че сега ставаше дума за нещо повече. Никога не бяха използвали петрол. Цялата им високотехнологична цивилизация беше построена без употреба на течни горива. Епохата на въглищата никога не бе приключвала.

— Стиймпънк. Яко! — възкликна Еверет, достатъчно високо, че да си заслужи укорителния поглед на добросъвестна жена със сериозни очила.

Не, нищо подобно на стиймпънк. Не сега. Постстиймпънк. Електропънк. В нервните окончания на този Лондон пулсираше електричество, из всеки град на този свят, както вените на градовете в света на Еверет бяха задръстени от петрол. Въглища, разбира се — още усещаше как изпаренията им драскат по гърлото му, — но със сигурност и ядрена енергия. Хидро–, вятърна енергия, всичко, което можеше да генерира електричество.