Светлият лик на смъртта

ГЛАВА 5.

Татяна стоеше пред огледалото и преди да започне да нанася грима по лицето си, критично оглеждаше отражението си. Да, излишните килограми не можеш ги скри, когато са налице в такова количество. Тя от дете беше дебеланка, тъй че й беше непознато онова чувство на ужас, отчаяние и горчиво самосъжаление, което обзема жените, ако си спомнят колко слабички и изящни са били в миналото. Тя никога не се бе виждала слабичка и изящна и почти през целия си живот, тоест двайсет и пет от нейните трийсет и пет, бе полагала усилия прекомерната й пълнота да не бие на очи и да не изглежда грозна. В това изкуство Таня Образцова бе постигнала истински висоти, за което недвусмислено говореше фактът, че около нея постоянно имаше ухажори, както впрочем и съпрузи. Нейната първа и главна максима беше: показвай най-доброто от себе си, та ханшът и коремът ти да не привличат вниманието. Най-хубавите неща у нея бяха косата, кожата, гласът и омайващата, хипнотизираща мъжете женственост. Ето защо, въпреки постоянната си заетост с безумната работа на следовател и с писането на криминални повести, в останалото време Татяна успяваше да си открадва по някой и друг час за системни посещения на фризьорски и козметични салони.

Но най-голямата трудност се състоеше естествено в правилния подбор на дрехите. Нищо светло, никакви кръгчета, цветчета, хоризонтални райета и тем подобни весели декорации. На работа — делови костюми с прави поли малко под коляното и дълги, до средата на бедрото сака. Извън работа — тесни надолу от коляното панталони или дънки и дълги свободни пуловери. Въпреки пълните бедра, прасците й бяха изящни и ако скриеше под дългия пуловер онова, което искаше да скрие, пораждаше се илюзия за изцяло стройни крака.

Подготвяйки се за първия си разговор с Вячеслав Томчак, Татяна научи, че ще трябва да пътува извън града, тъй като Томчак в момента живеел на вилата си. Тя реши да се приближава към Стрелников постепенно, като започне от най-близките му приятели. Измисли си и легенда: писателка е, научила е, че в чантата на убитото момиче са намерили нейна книга, тази ситуация я развълнувала като автор… И така нататък. А пък не рискувала да се обърне към полузаконния съпруг на загиналата — господин Стрелников, тъй като смятала, че той е смазан от мъка и няма да има настроение да разговаря с нея. Откъде е научила за книгата ли? Ами от вестниците, откъде другаде! Татяна си взе за всеки случай и вестника със съответната кореспонденция, а за да се появи тази кореспонденция, се бе погрижила предварително.

Трябваше да се постарае Томчак да й повярва и нищо да не заподозре. Дънки, пуловер, разпусната коса — така че видът й да бъде несериозен и леко бохемски, както прилича на една писателка. Без много грим на очите — клепките боядисани със спирала, за да се откроят красиво тъмносивите очи, а от очната линия май трябва да се откаже. Така, какво друго? А, да — бижутата. За такъв случай те трябва да бъдат по-едри и по възможност — по-безвкусни. Една такава простодушна дебеланка, която пописва несериозни дамски романчета. Да, да не забрави и книга, поне една, за по-убедително. Да я подари на Томчак с автограф — един вид любезност, но същевременно като потвърждение, че наистина е писателка, а не някаква самозванка. Но коя книжка да вземе?