Късните новини

— Докторите казват, че е ослепяла. Тоест засега е сляпа. С една дума, в подземието е било пълен мрак и кой знае колко време е прекарала там. Но зрението й май че трябва да се оправи.

— А иначе какво е общото й състояние?

— И то ще се оправи. Но в момента при нея не пускат. По принцип няма нищо сериозно, искам да кажа, няма опасност за живота й. Но отделно погледнато, има твърде много… м-м… неприятни дреболии. Шок и тем подобни.

Турецки си спомни раните от цигарата. Да бе, неприятни дреболии…

— А Трофимов?

— Андрюха ли? Че къде ще ходи? Оперираха го, вече ви казах, снощи извадиха куршума. Но има известни усложнения, засегната е ключицата. Тая сутрин маса народ му дойде на посещение.

— Значи не се очаква да е на крак в скоро време?

— Така изглежда. Одеве се събуди. Чака ви с нетърпение, като на любовна среща.

— Какво е заключението от балистичната експертиза? — попита Турецки. — А дактилоскопията откри ли нещо?

— Оръжието няма връзка с убийството на Малахов — тежко въздъхна капитанът. — И дори не е в списъка на търсените. С изключение на узито — някъде в Израел. А дактилоскопията… Освен от пръстите на двата трупа във вилата е пълно с чужди отпечатъци. Но и тях ги няма в компютъра. Ето ви цялата информация за Герат — подаде той тъничка папка.

— И това е всичко?

— За съжаление… Така, какво още? А, да, вилата на Кирякови е под денонощно наблюдение… А сега си тръгвам. В случай че ви потрябвам, ще бъда в управлението.

— Знаеш ли — замислено пророни Грязнов пред асансьора и кимна нагоре, — аз няма да се качвам. — Пък и не виждам защо. Сам ще предадеш моите съболезнования и поздрави. По-добре да се заема с нещо по-сериозно в града.

— Става. Тогава ето какво ще направиш. Поразтършувай се из специализираните работилници, не знам точно кои, може би в сервизите за ремонт и гаранционна поддръжка на цялата тая вносна електроника. Или пък иди в някой институт да разучиш въпроса за сбирката на нашите нелегални „колекционери“, може би ще помогнат с някаква информация. По дяволите, неща, които в Москва ни отнемат само минути, тук се проточват с години. Разбра ли с какво ще се заемеш? Впрочем тая работа ти е до болка позната — подсмихна се Турецки, намеквайки за юначагите на Грязнов от частната му детективска агенция „Слава“.

— Сещам се — намигна Грязнов. — В такъв случай ще взема колата.

„Господи — помисли си Турецки, — всичко това е някакъв кошмар. И тоя разговор, и сочинското разследване, и цялата тая командировка. Кой дявол ме доведе тук? Естествено, решаваща беше думата на Меркулов. «Саша, в Сочи са изникнали големи работи, които ни интересуват. Всяка престъпно-мафиотска брънка ще ни доведе до Минотавъра.» И сега какво? Разправям се с тукашните ченгета-параноици, будя от време на време Грязнов, и защо ли го изстреляха от Москва, не мога да разбера… Да си губи времето! Изобщо в провинцията стават необясними неща. Просто ирационални. И опиташ ли се да им дадеш логично обяснение, това вече е признак на безумие.“