Късните новини

— Извинявай, Андрей, но от какво почина жена ти?

— Преди няколко години последните абхазци отвлякоха автобуса за плажа с трийсет души заложници в него, сред които бяха жена ми и петнайсетгодишната ми дъщеря. Та така са се изкъпали моите момичета… Абхазците поставили някакви безумни условия. Властите дълго преговаряли с тях. В края на краищата им дали хеликоптер, наркотици, пари и всичко, каквото ония поискали. Но с известно закъснение. Междувременно бандитите застреляли двама души от заложниците. Вероятно им е било известно кои са, чии роднини. А по същото време аз бях на квалификация в Москва. И между другото — изучавах основите на невролингвистичното програмиране, дявол го взел! И така, когато си пристигнах, колегите ме откараха направо на гробищата, там ме посрещнаха моите момичета.

Турецки мълчеше, защото в случая думите бяха излишни, нямаше място за утеха. А Трофимов продължаваше да размишлява на глас:

— Аз лично смятам, че Малахов водеше някаква игра чрез Герат, вероятно без оня да се усети. Със сигурност го е използвал като източник на информация, в това съм убеден. Но в момента просто нямам представа как да ги свържем двамата.

— Да си призная, повече ме безпокои историята с Климова — промълви Турецки. — Всичко ми изглежда някак нелогично. И онова странно подземие…

Навън заваля дъжд. В стаята притъмня.

— Слава богу, защото от тия идиотски огледала ми изтекоха очите — промърмори Трофимов. — А огледалните стени в болницата са лесно обясними. Недалече оттук, в базата на МВР, служеше синът на един местен големец, собственик на фабрика за огледала. Малахов чрез свои приятели уреди момчето да си изкара службата набързо, а таткото, за благодарност, взе, че бухна маса пари в болницата. Но по онова време облицовъчните материали бяха дефицитни като всички стоки. За сметка на това пък той сега винаги ще има къде да си полежи — изхили се майорът. — Където слънцето грее така, че има ужасно много светлина.