Часовникаря [bg]

Амелия Сакс взе Пуласки от дома на Райм, отвличане, което явно не се хареса на криминалиста, макар че в момента новобранецът не изглеждаше много зает.

— Колко вдига това чудо? — попита Пуласки и погали таблото на шевролета ѝ „Камаро Ес Ес“ от 1969 г.

— Качвала съм до триста.

— Уха!

— Харесваш ли коли?

— Повече си падам по мотори, да знаеш. В гимназията с брат се разкарвахме с два.

— Еднакви ли?

— Кои?

— Моторите.

— А, защото сме близнаци ли имаш предвид? Не, не сме правили такива неща. Да се обличаме еднакво и така нататък. Мама ни караше, но ние упорствахме. Сега ни се присмива, разбира се — заради униформите. Както и да е, карахме мотори. Не сме имали възможност да отидем в магазина и да си купим, каквото ни харесва, разбира се, две еднакви хонди 850 или нещо подобно. Вземахме каквото намерим от втора и трета ръка. — Рей се усмихна лукаво. — Една нощ, когато Тони спеше, се промъкнах в гаража и размених двигателите. Така и не се усети.

— Още ли караш мотор?

— Бог те кара да избираш: деца или мотоциклет. Няколко дни, след като Джени роди, един късметлия от Куинс се сдоби с много хубав „Мото Гуци“ на добра цена. — Пак се усмихна. — С много специален двигател.

Сакс се разсмя. След това му обясни какво трябва да правят. Искаше да провери няколко следи: втората барманка в „Сейнт Джеймс“, Гърт, скоро щеше да се появи на работа и Сакс искаше да поговори с нея. Искаше също така да разпита партньора на Крийли, Джордан Келър, който скоро щеше да се върне у дома си от командировка в Питсбърг.

Но преди това имаше още една задача:

— Какво мислиш за работата под прикритие?

— Ами, мисля, че ще се справя.

— Неколцина от момчетата в бара ме загледаха, затова сега трябва да отидеш ти. Няма да носиш микрофони или други такива. В случая ни трябва само информация, не доказателства.

— Какво да правя?

— Погледни в куфарчето ми. На задната седалка.

Тя бързо смени скоростите, рязко зави и отново изправи волана на мощната кола. Пуласки вдигна куфарчето ѝ от пода.