![Балът на глупците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/9/balt-na-glupcite-bg-download.jpg)
Балът на глупците [bg]
- Автор: Кейн Рэйчел
- Серия: Вампирите от Морганвил #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-95-1
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Балът на глупците [bg]». Краткое содержание книги:
Динамична поредица, в която зад всеки тъмен ъгъл изскача изненада. Дарк Ривюс
— Не ставайте параноични — рече тя. — Просто наминах да ви поздравя. Това е свободна страна.
— Смята се за кражба на кола, ако задържиш ключовете ми — обади се Майкъл. Протегна длан, тя сви рамене и му ги подхвърли обратно. — Какво искаш?
— Просто исках да се уверя, че господин Шейн е получил поканата ми — отвърна вампирката. — Получи ли я, скъпи?
Шейн не помръдна. Не промълви нито дума. Според Клеър дори не дишаше.
— От бързото туптене на онова малко сърчице заключвам, че си я получил — рече Исандре и се усмихна. — Тогава ще се видим в събота. Пожелавам на всички приятна почивка през останалата част от седмицата.
И тя се отдалечи, а високите токчета на ботушите й затракаха отчетливо върху цимента. След миг се стопи в сенките.
Шейн изпусна бавно дъха си.
Никой от тях не знаеше какво да каже. Майкъл отключи колата и потеглиха. След пет минути шофиране в мълчание той спря пред заведението „Денис“.
— Все още ли ви се хапва?
— Определено — отвърна Шейн. — Няма да й позволя да ми съсипе апетита.
От закрития паркинг до входа на заведението се простираше тента, която Клеър не бе забелязала в други филиали на веригата — очевидно местната „Денис“ дори и през деня доставяше храна на вампирите, както и на хората. Върху стъклената входна врата бяха залепени листовки и докато влизаха, погледът на Клеър попадна върху тях. Спря се толкова внезапно, че Шейн връхлетя отгоре й.
— Хей! Внимавай!
— Виж. — Тя му посочи една от листовките.
Надписът гласеше: „САМО ЕДНА НОЩ“ и имаше черно–бяла снимка на млад мъж със светла коса, прегърнал китара.
Под снимката пишеше: „ЗАВРЪЩАНЕТО НА МАЙКЪЛ ГЛАС В КОМЪНГРАУНДС“, а датата бе… довечера. Шейн откъсна листовката, сграбчи Майкъл за рамото и я размаха пред лицето му.
— Хей, това да ти говори нещо? — попита го. — Кога смяташе да ни кажеш?
Отначало Майкъл изглеждаше изненадан, после доби смутено изражение.
— Аз… нямах намерение да ви казвам. Виж, това е само проба за една вечер, ясно ли е? Исках да видя дали още мога… не искам да идвате, приятели. Това не е нищо.
Ева грабна листовката и се втренчи в нея.
— Нищо? Майкъл! Ти ще свириш! Пред публика!
— Това нещо ново ли е? — прошепна Клеър на Шейн.
— Той не е свирил никъде, освен в дневната, откакто… — Имитира забиване на зъби в шия. — Сещаш се. Оливър.
— О!
Лицето на Майкъл порозовя.
— Просто го залепи обратно, става ли? Не е нищо особено!
Ева го целуна.
— Напротив, особено е. Мразя те, задето не си ми казал. И просто щеше да се измъкнеш тайно, така ли?
— Абсолютно — въздъхна Майкъл. — Защото ако се издъня, не искам никой от вас да е свидетел на това.
Клеър залепи обратно листовката върху вратата.
— Няма да се издъниш.
— Не и с китарата — додаде Шейн напълно сериозно, а Клеър го цапардоса по ръката. — Ох.
7
Майкъл настройва китарата си два часа, което бе доста изнервящо, и тръгна по-рано. Ева отиде с него, въпреки протестите му, че изявата му не е нищо особено. Така Клеър и Шейн бяха оставени сами да решат какво да правят.
Клеър приготви по един хотдог с чили и тъкмо стържеше кашкавал отгоре, когато Шейн влезе в кухнята, триумфиращ след победата си в поредната видеоигра.
— Хей, страхотно, благодаря. — Застанал до кухненския плот, той набута част от хотдога с чили в устата си.
— Можеше поне да седнеш — въздъхна момичето. — Имаме маса и дори столове.
— Искаш ли да отидеш? — попита гаджето й с пълна уста. — На събитието?
Искаше ли? Клеър отхапа от своя хотдог и задъвка, без да съзнава, че нарушава собствените си правила да не яде права, и се замисли. От една страна това означаваше да излезе през нощта и да отиде в „Комън Граундс“ за развлечение, което напоследък обитателите на къщата не правеха.
Но… Майкъл. На публично място. Да свири.
— Да — отвърна тя. — Бих искала, ако нямаш нищо против. Зная, че не харесваш мястото, но…
— Харесвам го повече, отколкото Ева, повярвай ми. Освен това не искам да я оставям там сама. Има нужда от някой, който да й пази гърба, докато Майкъл е заобиколен от феновете си или каквито са там.
Клеър се засмя.
— О, намираш го за забавно? Да можеше да го видиш в гимназията. Пичът можеше да свали и най-готината мацка, щом хванеше китарата.
— Обзалагам се, че все още може.
— Тъкмо това казах. Хайде, яж. Музикалната част обикновено започва около седем.
Клеър погълна набързо сандвича си и припна на горния етаж, за да си вземе набързо един душ и да се преоблече. След кратко колебание се спря на късата пола и чорапогащника, които за последен път бе носила на катастрофалния купон на Моника Морел. Комбинира ги с обикновено черно горнище, достатъчно тясно, за да е в тон, но все пак не съвсем прилепнало, за да не умре от срам, ако родителите й я видят.