Балът на глупците [bg]

Той подписваше нещо и като свърши, бутна клипборда към жената, а тя му подаде пластмасова бутилка, почти със същата големина като бутилката с вода, от която бе пила Клеър.

Обаче тази не съдържаше вода. Доматен сок, каза си момичето, но течността не приличаше на сок. Твърде тъмна, твърде гъста. Майкъл разклати бутилката, наклони я на една страна, сетне на другата — изглеждаше като омагьосан.

Не, изглеждаше гладен.

Клеър искаше да отвърне поглед, ала не можеше. Докато отстъпваше настрани от опашката, Майкъл отвинти капачката на бутилката, приближи я до устните си и започна да пие. Не, да гълта жадно. С една отдалечена част на съзнанието си Клеър усещаше, че ръката на Шейн стиска прекалено силно и болезнено нейната, ала нито един от двамата не помръдна. Очите на Майкъл бяха затворени, той наклони глава назад и пи, докато не изпразни бутилката. Върху пластмасата остана само една тънка червена ивица.

Приятелят им облиза устните си, отвори очи и погледна право към тях.

Очите му бяха ярки, блестящи и искряха с червена светлина. Той примигна и светлината угасна, изместена от зловещо сияние. Още едно примигване и всичко изчезна и той отново си беше познатия Майкъл.

Изглеждаше не по-малко ужасен от Клеър. Предаден и засрамен. Шейн затвори вратата и я задърпа към изхода. Майкъл се озова при тях, преди да стигнат до него.

— Хей! — викна им. Кожата му бе добила леко розов цвят, какъвто Клеър си спомняше, че бе виждала и преди. — Какво правите тук?

— А ти какво си мислиш, че правим? Те ме довлякоха тук с белезници, човече — озъби му се Шейн. — Смяташ ли, че щях да дойда доброволно?

Майкъл се закова на място, а погледът му се стрелна към ластичните превръзки около лактите им. По лицето му се мярна разбиране, а в следващия миг изражението му стана… тъжно.

— Аз… съжалявам.

— За какво? Не че вече не знаехме колко се нуждаете от кръвта ни. — При все това Клеър усети нотка на разочарование в гласа му, сякаш приятелят му някак си го бе предал. Както и отвращение. — Само не очаквахме да те видим как я поглъщаш лакомо като наквасен пияница на як купон, това е всичко.

— Не съм искал да ме видите — промълви Майкъл тихо. — Винаги изпивам бутилката тук. Държа малко вкъщи само за спешни случаи, но никога не съм искал да гледате как…

— Е, видяхме — сряза го Шейн. — И какво? Ти си вампир кръвопиец. Това не е неочаквана новина, Майкъл. Както и да е, не е голяма работа, нали?

— Да — съгласи се Майкъл. — Не е голяма работа. — Погледът му се прикова в Клеър и тя не можа да напасне двата образа — Майкъл с онези червени очи, пиещ жадно свежа кръв, с този Майкъл, който сега стоеше пред нея, с това тъжно изражение. — Добре ли си, Клеър?

Тя само кимна. Не знаеше какво ще стане, ако изговори дори само една дума.

— Ще я отведа у дома — рече Шейн. — Освен ако онова там не беше само предястието и сега се оглеждаш за основно блюдо.

Майкъл пребледня и се сви съкрушено.