Легендата за Линкълн [bg]

— Хайде сега, Тадеъс. Ако нашата религия беше изисквала от нас да убиваме други хора, нима щяхме да получим свободата да я изповядваме? Този аргумент е слаб и незащитим. В чисто физически смисъл многоженството е грешка. Трябваше да го осъзнаем много по-рано от хиляда осемстотин и деветдесета година, когато най-сетне сме взели интелигентното решение да го отменим за вечни времена.

Роуан не беше съгласен.

— Бригъм Йънг е взел много мъдри решения — продължи Сноу. — Бил е ефективен администратор, истински визионер. Дължим много на делото му. Но и е допуснал грешки. Това, че не е успял да ги признае приживе, не променя този факт.

Роуан реши да не възразява на Сноу. Имаше нужда от информация, а спорът не беше най-добрият начин да насърчи свободната комуникация помежду им.

— Трябва да поговорим за Пророчеството за Белия кон — заяви Сноу.

Роуан го изгледа вторачено. Правилно ли беше чул?

— Знам за твоите проучвания в тайните архиви. Наясно съм докъде е стигнал брат Саласар в изследванията си. И двамата полагате много усилия, за да изучавате това пророчество.

Роуан реши да не се крие.

— Искам да открия нашата голяма тайна, Чарлс. За всички нас е нужно да я открием.

— Тази тайна е загубена отдавна.

Но каруците, които бяха открили в пустинята, бяха нов източник на надежда.

— Взех решението, след като ми се обади вчера — продължи Сноу. — Нещо ми подсказа, че това е правилното място.

По-възрастният мъж се беше задъхал и замълча, за да си почине.

— Пророк Бригъм е скрил великата ни тайна — каза Роуан — с намерението някой ден да я открием.

Сноу поклати глава.

— Не можем да сме сигурни в това.

Двамата с пророка бяха единствените хора, които можеха да водят този разговор, защото никой друг не беше посветен в историята. За нещастие, двамата знаеха различни части от нея. Роуан беше научил своята с много усилия и проучвания — както в Юта, така и във Вашингтон. Онова, което знаеше Сноу, му беше предадено от неговия предшественик. И точно него искаше да научи Роуан сега.

— Всеки пророк след Бригъм Йънг се е сблъсквал с една и съща дилема. Надявах се да ме отмине, но… — Сноу посочи дървената кутия. — Хайде, отвори я.

Роуан отвори капака. Вътре имаше множество изпокъсани документи, всеки от които беше надеждно запечатан във вакуумиран пластмасов плик. Бяха най-вече книги и стари вестници, пострадали тежко от времето и влагата.

— Това е всичко, което успяхме да спасим от летописния камък през деветдесет и трета — обясни Сноу. — Почти всички са маловажни писания отпреди много години. С изключение на двата документа най-отгоре.