Двойният мъртвец [bg]

10.

Ветровито и отвратително утро със слабо слънце, често закривано от бързи тежки тъмносиви облаци, което беше достатъчно и предостатъчно, за да развали още повече и без това вече мрачното настроение на комисаря. Отиде в кухнята, приготви си кафе, изпи първата чашка, запали си цигара, направи това, което трябваше да направи, напъха се под душа, избръсна се и си облече същите дрехи, които вече носеше два дена. Преди да излезе, се върна в кухнята с намерението да изпие още едно кафе, но успя да напълни чашата си само до половината, защото останалата част изля върху панталоните си. Някак внезапно ръката му по свое усмотрение се беше отклонила. Още един знак за приближаващата старост? Изруга като хамалин, събу панталона си и го остави върху един стол, за да може Аделина да го изпере. Извади всички неща от джобовете, за да ги премести в другия панталон, който щеше да обуе, и с изненада откри в купчинката запечатан плик. Погледна го учудено. Откъде се беше появил? Бегло си спомни, че това е писмото, което Катарела му беше предал, съобщавайки му, че го е донесъл журналистът Пилат Понтийски. Първото движение, което направи, беше да го изхвърли в кошчето, но иди разбери защо, все пак реши да го прочете. Е, нали не беше длъжен да отговаря. Погледът му пробегна по подписа: Социо Мелато, лесно преводимо на езика на Катарела като Пилат Понтийски13. Беше твърде кратко и точно, затова онзи, който го беше написал, получаваше незабавно една точка в своя полза.