Двойният мъртвец [bg]

— Да.

— Шофьорът на линейката съучастник ли ви е?

— Да. Всеки път му давам по сто евро.

— Колко пъти сте го правили?

— Два пъти.

— И двата пъти ли с възрастните имаше и деца?

Мардзила преглътна два или три пъти, преди да отговори.

— Да.

— Къде седите по време на тези пътувания?

— Зависи. До шофьора или отзад с онези, които транспортираме.

— Къде бяхте по време на пътуването, което ме интересува?

— За известно време отпред.

— А след това минахте отзад ли?

Мардзила се потеше от затруднение.

— Да.

— Защо?

— Бих искал малко вода.

— Не.

Мардзила го погледна уплашено.

— Ако не искате да ми го кажете вие, ще ви го кажа аз. Били сте принуден да се преместите отзад, защото едно от децата, най-голямото от всички, шестгодишното, е искало да слезе на всяка цена и да бъде пуснато на свобода. Така ли е?

Мардзила кимна утвърдително с глава.

— Тогава какво направихте?

Медицинският работник каза нещо с толкова нисък глас, че комисарят по-скоро го предугади, отколкото да го разбере.

— Инжекция? Сънотворно?

— Не. Успокоително.

— А кой държеше детенцето?

— Майка му. Или каквато там беше.

— А другите деца?

— Плачеха.

— Може би и малчуганът, на когото правехте инжекция?

— Не, той не.

— Какво правеше?

— Хапеше устните си до кръв.

Монталбано се изправи бавно, усещаше тръпки по целите си крака.

— Погледнете ме, ако обичате.

Докторът повдигна глава и се взря в него. Първият плесник по лявата му буза беше толкова силен, че главата му се завъртя, а вторият дойде, щом тя се върна в изходната си позиция, уцелвайки го толкова жестоко в носа, че от него започна да шурти кръв. Мъжът дори не се опита да се избърше, остави кръвта да тече по ризата и сакото му. Монталбано отново седна.

— Цапате ми пода. Банята е в дъното вдясно. Отидете да се измиете. От другата страна е кухнята, отворете хладилника, в него би трябвало да има лед. Впрочем, освен че сте мъчител на деца, сте и здравен работник, така че би трябвало да знаете какво да правите.