Двойният мъртвец [bg]

— Ама, комисарю… — намеси се Фацио.

— Казах ви да тръгнете по шосето за Триказе.

Гало потегли бавно, зави надясно и почти веднага Монталбано му заповяда да спре.

— Пусни фаровете.

Гало се подчини и комисарят се надигна, за да погледне през прозорчето. Купчинката чакъл вече я нямаше, беше послужила за подравняването на черния път.

„По-добре така“ — каза си.

Внезапно болката от раната го връхлетя със страшна сила.

— Да тръгваме към болницата.

Потеглиха отново.

— А, Фацио, още нещо… — започна със затруднение и прекара пресъхналия си език по изпръхналите си устни — не забравяй… не забравяй да предупредиш… Пилат Понтийски… отседнал е в хотел „Реджина“.

Света Богородичке! Откъде пък сега се появи Пилат Понтийски? Фацио преправи гласа си, изпълнен с разбиране, както се процедира с лудите.

— Разбира се, разбира се, бъдете спокоен, ще го предупредя, първото нещо, което ще направя.

За Монталбано беше голямо мъчение да говори, да обяснява. Вече полуприпаднал, се отпусна. Тогава Фацио, подгизнал от пот заради страха, който го обземаше, като слушаше тези безсмислени за него неща, се наведе напред и прошепна на Гало:

— За бога, карай по-бързо, натисни газта! Не виждаш ли, че комисарят вече не е на себе си?