Индийската съпруга [bg]

— Видяхте ли куфара ѝ?

— Куфара? Да, да, беше кафяв на цвят. Тя го остави до джубокса. После дойде на барплота и поиска чай. Стори ми се доста напрегната. Все едно чакаше някого.

Скаре се помъчи да си създаде представа за съдържателя, да отгатне що за човек е. Затворен. Неемоционален. Нащрек.

— Колко остана тук?

— Около четвърт час.

— Аха. А после?

— Вратата се затръшна и тя си тръгна.

Умълчаха се, докато размишляваха.

— С норвежки крони ли плати за чая?

— Да. А сега, след всичко случило се, какво мислите за тази жена?

— Ами вероятно е била тя — вдигна примирено рамене Айнар. — Онази, която намериха във Витемуен.

— Точно така. Съвсем близко до ума е. Не ви ли хрумна да се свържете с нас?

— Не знаех, че е същата жена. Тук идват много хора.

— Но не и много индийки, нали?

— Тук живеят доста емигранти или бежанци, или не зная как се наричат. Трудно ми е да ги различавам. Но съм съгласен, че трябваше да се сетя за тази възможност. Вече няма какво да се направи, освен да съжалявам — сърдито заключи той. — Е, вие и сами стигнахте до правилния извод.

— По принцип винаги става така — Скаре прикова очи в Айнар. — Накъде тръгна жената?

— Нямам представа. Не погледнах през прозореца, а и това изобщо не ме интересува.

— Имаше ли други посетители освен нея по това време?

— Не. Беше прекалено късно за кафеджиите и твърде рано за бираджиите.

— Тя говореше ли английски?

— Да.

— Но не ви попита нищо? Абсолютно нищо?

— Не.

— Не ви ли помоли да ѝ услужите с телефон например?

— Не.

— Какво ви мина през ума за тази жена? Къде помислихте, че отива? Сама, чужденка, с голям куфар, тръгнала из селото вечерно време?

— Нищо не съм си мислил. Хората не ме интересуват. Обслужвам ги, това е всичко.

— Беше ли красива? — попита Скаре и се вторачи в Айнар.

Съдържателят се обърка:

— Що за въпрос е това?

— Любопитно ми е — обясни полицаят. — Не съм я виждал.

— Не сте ли?

— Видях я, но беше вече късно.

Айнар премига.

— Дали била красива… — той заби поглед в ръцете си. — Не мога да определя. Да, в нея имаше нещо привлекателно. Беше много екзотична, слабичка и симпатична. А и тези жени се обличат женствено, нали ме разбирате. Не с дънки или анцуг, както правят нашите. Имаше доста изпъкнали зъби.

— А иначе? Как ви се стори? Самоуверена? Плаха?

— Нали ви казах. Изглеждаше напрегната. Изгубена — добави той.

— А в колко часа напусна заведението?

— Никъде към осем и половина — сбърчи чело съдържателят.

— Благодаря ви.

Скаре стана и излезе от офиса. Отвори вратичката и се озова отново в бистрото. За миг се спря да огледа обстановката. Айнар го последва. Взе един парцал и започна да бърше масите.

— Когато стоите зад тезгяха, не виждате масата до джубокса — установи Скаре.