Индийската съпруга [bg]

— Не изключваме нито една възможност.

— Колко неща не ни казвате? — попита една жена.

— Няколко дреболии — Сайер не успя да сдържи усмивката си.

Забеляза Скаре в дъното на помещението. Косите му се изправиха. Помъчи се да запази спокойствие, докато отговорят на всички въпроси. Холтеман, който седеше до него, също видя Скаре. Наведе се към Сайер и прошепна:

— Скаре е надушил нещо. Зачервил се е от вълнение.

Най-сетне приключиха с пресконференцията. Сайер повлече Скаре по коридора.

— Слушам те — задъхано рече той.

— Натъкнах се на следа. От централата на такситата. Една от колите им потеглила с клиент от „Гардермуен“ към Елвеста в 18:40 на двайсети август. Сдобих се с името на шофьора. Обадих се в дома му. Вдигна съпругата му, щял да се прибере всеки момент. Обеща да му предаде веднага да се свърже с нас.

— Ако този тип има часовник, отдавна трябваше да се е свързал. Как се казва?

— Андерш Колдинг.

— Такси от „Гардермуен“ до Елвеста? Това сигурно струва цяло състояние.

— Между хиляда и хиляда и петстотин. Юман ѝ дал пари. Норвежка и немска валута.

Чакаха, но таксиджията не се обади. Сайер му даде трийсет минути, после набра номера му.

— Колдинг — чу се в слушалката мъжки глас.

— Обаждам се от полицията. Очакваме ви.

— Зная. Зная.

По гласа си личеше, че е млад и припрян. В далечината се чуваха яростни детски писъци.

— Моля ви да се явите в участъка.

— Сега? Веднага?

— На секундата, по възможност. Разкажете ми за курса от „Гардермуен“.

— Ами нищо особено, качи се чужденка и поиска да я закарам до Елвеста. Как се казваше улицата… „Блинд“ Обаче на този адрес нямаше никого и тя се върна. Помоли да я оставя в центъра на селото, до едно бистро.

— И?

— Слезе.

— До бистрото?

— По-точно влезе вътре. В „Бистрото на Айнар“ — сети се за името шофьорът.

— Видяхте ли я след това?

— Не, боже мой. Върнах се на летището.

— Клиентката имаше ли багаж?

— Да, голям кафяв куфар. Едва успя да го извлече по стълбите.

— Не ѝ ли помогнахте да го качи? — попита Сайер след кратък размисъл.

— А?

Зад мъжа отново се чуха писъци.

— Значи не ѝ помогнахте да качи багажа си по стълбите?

— Не, бързах да се върна в града. Предстоеше ми дълъг празен курс.

— И повече не я видяхте?

— Точно така.

— Очаквам ви, Колдинг. Дори съм издърпал стола, на който ще седнете.

— Но аз нямам какво повече да ви кажа. Жена ми се кани да излиза, а детето пищи. Моментът не е никак удобен.