Преследваният

Само преди половин час Мария бе профучала през ресторанта, влачейки куфара подире си, и го бе уведомила, че взима първия полет обратно за Ню Йорк, където вече имала уговорена среща с най-кръвожадния бракоразводен адвокат на Източното крайбрежие — вземал астрономически хонорари, но винаги печелел делата. Юджин не се съмняваше в ефективността му, защото я бе изпитал на гърба си — въпросният господин бе представлявал в съда съпруги номер две и три, а пък повторението, както е известно, е майка на знанието. Съпруга номер три го бе издоила за два пъти повече пари от номер две. При мисълта какво може да поиска — и получи — номер четири, Юджин потръпваше от ужас.

Алекс хвърли крадешком поглед през рамо, забеляза двамата едри мъже до изхода, както и че Владимир се бе вмъкнал след тях и бе седнал до Катя на централната маса. При това положение Владимир и Катя отчасти закриваха с гърбовете си тяхната маса с Юджин от ония двамата.

Не че това им помагаше особено — четиримата бяха заели стратегически позиции и те нямаха никакъв шанс да се измъкнат незабелязани.

На Алекс му бе нужно време. Той погледна Юджин и каза:

— Между другото обади се на твоите хора в Ню Йорк и им кажи, че ми трябват още трийсет минути.

— Невъзможно, Алекс!

— Направи така, че да стане възможно.

— Знаеш залога, знаеш условията. Ако тази сделка не бъде сключена до пет часа днес, аз съм тотално прецакан. Тотално.

Няколко мига Алекс и Юджин се гледаха напрегнато през масата, накрая Алекс каза:

— Сигурен съм, че в договора с твоите съдружници имаш клауза за форсмажорни обстоятелства. Така ли е?

— А ти как мислиш? Толкова ли глупав ти изглеждам?

— Ами използвай я, Юджин! Аз съм невинна жертва, нищо неподозиращ пътник в такси, което катастрофира. Ако и това не е форсмажорно обстоятелство!

— Алекс, тези договори ги изпипваме от месеци.

— Мислиш, че не го знам ли?

— Изпратих ги по факса до офисите ти още преди седмица.

— За което съм ти много благодарен.

— Това са седем дни! Не мога да повярвам, че не си имал време да ги прочетеш в подробности.

— Аз чета бавно.

— По дяволите, Алекс, аз си…

— Виж какво, Юджин, позволи ми да бъда откровен. Веднъж подписах договор, който и аз, и адвокатите ми бяхме прегледали предишния ден. През това време отсрещната страна бе успяла да вмъкне в договора няколко клаузи, които ми излязоха солени. Аз им имах доверие, Юджин. Подписах договора, без да обърна внимание на направените промени. Това ми струва два милиона долара.

— Ти се шегуваш!

Не, Алекс не се шегуваше, а направо лъжеше. След като изрече тази опашата лъжа, той вдигна рамене и продължи да обяснява:

— Тогава се заклех, че никога повече няма да подписвам договор, който не съм прочел на място. Моля те, обади им се и ми издействай още малко време.