Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
— А имаш ли избор?
Докторът мажеше гръдния му кош с някакъв лепкав мехлем, слаб обезболяващ препарат. Изгореният участък покриваше цялата му лява гръд, раната беше дълбока и много болезнена; по протежението й вече се бяха образували мехури. Щяха да минат дни, преди изгорената плът да хване коричка и тъканта над оголените нерви да зарасне. Когато му облечеха риза, тя щеше да се трие в раната и да му причинява ужасни болки.
— Стани — нареди докторът. — Да видим дали можеш да вървиш.
Алекс се надигна бавно и мъчително. От устата му излезе остър писък, когато се облегна на ръката с изкълченото рамо и при това изопна изранената кожа на гръдния си кош. Стъпи с левия си крак на пода, после — по-предпазливо — и с десния. Неистова болка от контузията на десния му пищял, където Владимир го бе ударил със стола, прониза като електрически ток цялото му тяло до мозъка. Той изохка и без малко не се захлупи по очи. Единственото, което го крепеше в този миг, бе мисълта, че това е последният му шанс, че ако този път не успееше, друга възможност нямаше да му се удаде. Сега или никога. Давай, Алекс, каквото и да ти струва това! — подкани се той. Преглътни болката, не изпускай последния влак.
Някакъв мъж внесе пътната му чанта, разкопча ципа, извади единствената чиста риза и костюма, които Алекс бе взел със себе си, и небрежно ги хвърли на леглото.
— Обличай се — заповяда Владимир. — По-бързо.
Докторът подаде на Алекс шепа обезболяващи хапчета и бутилка минерална вода и му нареди да ги глътне всичките, докато Владимир му казваше:
— Жена ти ще остане с нас в колата пред хотела. Тя е нашата застраховка. Само да им дам знак, и моите момчета ще й прережат гърлото.
— Това би било голяма грешка — каза хладнокръвно Алекс, докато си обличаше ризата. Само той си знаеше с какви усилия успяваше да се овладее. — Имам предвид, би било грешка да ни разделяте. Тя трябва да е с мен.
— Ти за какви ни взимаш, за глупаци?! — сопна се Катя.
Че бяха глупаци, в това нямаше съмнение. Непохватни и неописуемо жестоки, но най-вече глупаци. Освен това, както Алекс току-що бе разбрал, тия двамата не смееха да направят и крачка без одобрението на шефа си, който очевидно беше в Москва. Но вместо да им го каже в очите, той отвърна:
— Не, явно сте доста интелигентни. Само дето пропускате нещо важно.
— А, така ли? — озъби се Владимир.
— Помислете си. Юджин очаква Елена да бъде с мен. Ако се появя в ресторанта сам, и при това в сегашния си вид, той веднага ще си каже, че нещо не е наред.
— Е, и какво?
— За да има един договор правна сила, трябва към момента на сключването му и двете страни да са вменяеми и да упражняват свободно своята воля. Никой богаташ не е натрупал милионите си с глупост или небрежност. А Юджин е много, много хитър бизнесмен. Договор, при който не е спазена буквата на закона, няма никаква стойност. Ако той, макар и за миг, заподозре, че съм действал под натиск или че нещо не е наред, веднага ще се разприказва. — Алекс погледна многозначително Катя, „доброто“ ченге. — А оттегли ли се той, триста милиона долара ще се изпарят като дим.
— Кажи му, че жена ти е тежко ранена и е в болница — обади се адвокатът, внезапно придобил самочувствие. Откакто му бяха поискали мнението, той се изживяваше като важна клечка и не можеше да се сдържи да не покаже брилянтния си интелект.
— Това определено е най-тъпата идея, която съм чувал — отвърна Алекс, като му хвърли изпепеляващ поглед. — Какво, оставил съм Елена потрошена в болница, за да присъствам на делова среща, така ли?
— Че какво пък! — отвърна Владимир, който не беше много по-умен. Наистина, в неговия свят кой съпруг не би оставил умиращата си жена, за да изкара малко пари? — Аз лично не виждам проблем.
— Как какво?! Ами той веднага ще разбере, че го лъжа! И напълно естествено ще ме попита защо не съм го извикал в болницата, за да подпишем на място договорите.
Катя и Владимир се спогледаха мълчаливо. Новото усложнение на обстановката не ги радваше особено. Но, от друга страна, какво пък толкова? Дори така нещата се подреждаха още по-добре. За тях беше еднакво лесно да й светят маслото в ресторанта, както и да я заколят отвън в колата. Даже по-лесно. Така нямаше да се налага да се делят на групи, а щяха да ги държат под око и двамата едновременно.
Освен това, докато възлюбената беше пред очите му, този Коневич нямаше да забрави залога и да се опита да им върти номера. На такива винаги беше полезно да им се напомня.